Дистанционнaта работа взе да губи блясъка си

Дистанционната работа може да ни вкара в състояние на “професионална изолация”, предупредиха учени (снимка: CC0 Public Domain)

Ако има едно хубаво нещо, което произлезе от пандемията, това бе възприемането на модела на дистанционната работа и популяризирането ѝ в множество бизнеси. Но ето, че четири години по-късно този подход вече не е желан на много места. А наскоро учени установиха, че той носи и неочаквана вреда: професионална изолация.

Четири години след бума на пандемията много от работещите хора не просто намират за привлекателна идеята да работят от дома си, но и държат на тази схема при избора на работодател. За много от тези професионалисти ключов фактор е елиминирането на пътуването. Придвижването от дома до офиса може да отнема час до час и половина във всяка посока – и това е страшно много време, отнето от живота ни! Семейните хора предпочитат да прекарат 2-3 часа със семейството си; несемейните също виждат далеч по-смислени начини да прекараш 2-3 часа от деня си.

Работодателите не я обичат

Сред повечето работодатели дистанционната работа е недолюбвана. Близо половината от фирмите, които някога преминаха на 100% дистанционен режим, сега вече са поставили ограничения на практиката. Те изискват някаква форма на „връщане“ в офиса, дори да е за ден или два от работната седмица.

Бизнес-мениджърите виждат много и различни негативи от модела, твърдейки, че сътрудничеството, менторството и ангажираността на служителите страдат, когато нямат никакъв контакт с офиса. Но най-големият недостатък на дистанционната работа, който работодателите цитират, е това колко трудно е да се наблюдават служителите и да се следи работата им.

В резултат на подобно наблюдение много фирми въведоха задължителен „минимум“ за присъствие в офисите. Така направиха дори големи технологични компании като Zoom и Meta, от които бихме очаквали да бъдат емблема на дистанционната работа.

По-малко оферти за дистанционна работа

Оказва се и, че все повече хора, които търсят работа, се изправят пред променящата се реалност: все по-малко компании предлагат дистанционна работа като опция за постоянна заетост. Позициите, при които се работи напълно отдалечено, вече са рядкост сред обявите.

Списание Forbes съобщи наскоро, че открива 23 процента по-малко обяви за дистанционна работа на пълен работен ден в сравнение с пролетта на 2023 г. А числата от 2023 г. и без друго вече бяха намалели спрямо 2022 г. Вместо това много компании са преминали към хибридна работа: 3-4 дни от седмицата – в офиса, а 1-2 – у дома.

Следователно и конкуренцията за работните места, при които се работи изцяло дистанционно, сега е по-силна. Forbes каза, че „хората, които търсят дистанционна работа на пълен работен ден, са два пъти повече ,отколкото са обявите за такава работа“. Така че на мераклиите може да се наложи да работят по-здраво или да направят компромис в друг аспект, за да се класират за подобна позиция.

Професионална изолация

Същевременно се разбра, че усърдното и продължително работене в дистанционен формат носи вреда. Изследователи от Университета в Колорадо в САЩ установиха, че дистанционно работещите служители могат да се окажат в „професионална изолация“, което ще рече, че „се чувстват по-малко ангажирани и много по-изтощени по време на работа“. С това може да доведе до прегаряне.

Проучването, публикувано в Journal of Business and Psychology, се базира на анкета сред 445 участници в два различни момента. То измерва професионалната изолация, гъвкавостта на графика и нивото на подкрепа, предоставяна от ръководството, с цел баланс между професионалния и личния живот. Резултатите разкриват ясна връзка: служителите, които работят само от дома, се чувстват изолирани, съобщават за по-голямо чувство за „изчерпване“ и по-слаба ангажираност към работата.

Препоръката на учените е мениджърите на дистанционно работещи хора да търсят начини да осигурят „ресурси“ за семействата на тези служители. Първата стъпка за ръководителите е да идентифицират уязвимите служители, т.е. да разпознаят кои са склонните към изолация. След това трябва да им се осигурят целенасочена подкрепа и ресурси. Като част от това е важно да се подсили общуването очи в очи, за да се подсили чувството за принадлежност сред отдалечено работещите.