„Тъмните данни“ костват много на климата

Всеки имейл и всеки въпрос, зададен на генеративен AI, носят вреда за климата, предупреждават учени (графика: CC0 Public Domain)

Огромна част от данните, съхранявани в облака, са „тъмни данни“, което означава, че се използват веднъж и после никога не се посещават отново. Това включва мемета, вицове и филмчета, които обичаме да споделяме с приятели и познати – качваме, пращаме линк и после забравяме. Но те костват много на климата, защото стоят там някъде, в някакъв център за данни, и той използва енергия, за да пази тези данни.

Центровете за данни консумират все по-голяма част от електроенергията по света. Говори се, че до края на десетилетието делът на сървърните ферми в общото електроенергийно потребление ще достигне 4-6%. Това значи, че справянето с тъмните данни е важна част от справянето с климатичната криза.

„Започнах преди няколко години, като се опитах да разбера отрицателното въздействие върху околната среда, което цифровите данни могат да имат“, казва Иън Ходжкинсън, професор в университета Лафборо, който се е заел да изучава влиянието на тъмните данни върху климата – и как може то да бъде намалено. „И на пръв поглед отговорът на въпроса може да е доста лесен, но се оказва, че всъщност е много по-сложен. Но определено данните имат отрицателно въздействие върху околната среда“.

Ходжкинсън е открил, че 68% от данните, използвани от компаниите, никога не се използват повторно. Той смята, че личните данни са белязани от същата тенденция. „Ако мислим за индивидите и обществото в по-широк мащаб, това, което открихме, е, че мнозина все още приемат, че данните са въглеродно неутрални. Ала всяка част от данните, независимо дали е изображение, дали е публикация в Instagram или нещо друго, има своя въглероден отпечатък“.

Професорът казва, че понятието „в облака“ кара хората да си представят нещо пухкаво, бяло и чисто, но в действителност изчислителният облак е нелицеприятен. Центровете за данни са „невероятно горещи, невероятно шумни и консумират голямо количество енергия“.

Едно забавно меме няма да унищожи планетата, разбира се. Но милионите, съхранявани, неизползвани, трупащи се в „облака“ – оказват влияние: „Една снимка няма да окаже драстично въздействие. Но разбира се, ако може да влезете в собствения си телефон и да погледнете всички натрупани снимки, които имате откакто боравите с тези дигитални технологии, кумулативно… Е, това създава доста голямо въздействие по отношение на консумацията на енергия”.

Облачните компании и технологичните фирми нерядко имат финансов стимул хората да не изтриват нежелани си данни, тъй като колкото повече данни се съхраняват, толкова повече ще плащат потребителите. Но когато осъзнаем, че съхранението на непотребни стари данни хем вреди на природата, хем ни струва пари, може би ще преосмислим пазенето на стари мейли, мемета, клипчета.

„Със сигурност бихме могли да кажем, че данните са едно от големите неща, които влияят на климата, и те ще растат и ще стават все по-големи, особено предвид експлозията, която наблюдаваме в последните години. И сякаш това не е достатъчно, та прогнозите сочат, че през следващата година-две, ако вземем цялата възобновяема енергия в света, това пак не би било достатъчно, за да захрани с необходимото количество енергия новонатрупващите се данни. Доста плашеща мисъл!“, казва Ходжкинсън.

Е, добре, но какво да направим? Специалистите имат няколко съвета.

Нещо, което хората могат да направят, за да спрат трупането на ненужни данни, е да изпращат по-малко безсмислени имейли. „Има една добре известна цифра – за всеки стандартен имейл се генерират около 4 грама въглерод. Ако след това помислим за количеството „наследените данни“, които съхраняваме, или например за всички цифрови снимки, които имаме, кумулативното въздействие вече започва да се измерва в килограми или дори десетки килограми“.

Друга простичка стъпка, която можем да предприемем, за да намалим въглеродния си отпечатък, е избягването на „ужасния бутон „отговор до всички“, добавя Ходжкинсън. Не на последно място когато задаваме въпрос на някой алгоритъм от типа на ChatGPT, например, трябва да си припомняме, че той също консумира енергия – всеки наш въпрос реално коства определена консумация.