Твърдениeто, че чипът Majorana 1 е пробив в квантовите изчисления, предизвика сериозни спорове в научната общност (снимка: Microsoft)
Microsoft се сблъска с негативна реакция от учени, след като заяви, че е направила пробив в квантовите изчисления. Промяната на формата на данните превръща ли неуспешен експеримент в успех, питат учените?
Миналия месец Microsoft направи голямо съобщение за радикално нов тип материя и квантова компютърна архитектура, която според компанията може да реши „проблеми на индустрията за години, а не за десетилетия”. Оттогава обаче технологичният гигант е под критики от научната общност, която го обвинява в необосновани твърдения.
В основата на съобщението на Microsoft бяха така наречените нулеви режими на Майорана (MZM) – екзотични квазичастици, които теоретично са способни да образуват топологични кубити. Последните се считат за обещаващи, поради тяхната устойчивост на грешки, което решава ключов проблем на съвременните квантови системи.
Чипът Majorana 1, разработен от компанията, съдържа множество свръхпроводящи проводници, за които Microsoft твърди, че генерират достатъчно MZM, за да създадат осем топологични кубита. В прессъобщението си компанията го нарече „значителен пробив за индустрията”.
Microsoft придружи съобщението с публикация в сп. Nature, като каза, че документът потвърждава откритието за MZM и възможността за четене на квантова информация. Редакторите на Nature опровергаха това: в открит доклад за партньорска проверка те подчертават, че „резултатите не доказват наличието на нулеви режими на Майорана в представените устройства”.
„Съобщенията за пресата на Microsoft противоречат на съдържанието на статията в Nature”, каза Хенри Лег от университета Сейнт Андрюс в Обединеното кралство. Ученият обърна внимание и на противоречивите аспекти на публикацията: двама от четиримата рецензенти първоначално дадоха отрицателни отзиви, което обикновено блокира публикуването на материал в такова престижно списание.
До последния етап един рецензент остана против публикуването, но трима го одобриха. Говорител на Nature обясни, че решението е взето въз основа на „потенциала на устройството за бъдещи експерименти”, а не на настоящите постижения.
Допълнителни въпроси повдигна участието в статията на Хао Джан от университета Цинхуа (Китай), който преди това е сътрудничил с Microsoft. През 2018 г. тяхната съвместна статия в Nature беше оттеглена, поради „недостатъчна научна строгост”, след като бяха открити несъответствия.
„Шокиращо е, че Nature избра рецензент с такъв опит”, казва Лег. От своя страна, Джан отрича всякакъв конфликт на интереси, позовавайки се на факта, че е работил с тримата автори на настоящата статия преди седем години, когато са били студенти в Делфтския университет в Холандия, а не служители на Microsoft.
Компанията твърди, че не е имала влияние върху избора на рецензентите и е научила за участието на Джан след публикуването. Nature защити решението си, отбелязвайки „качеството на партньорската проверка”.
Критиците посочват и методологически проблеми. Експериментите с MZM са проблемни от десетилетия: дефектите на устройството могат да имитират сигнали от квазичастици, дори когато няма такива. През 2023 г. Microsoft предложи „протокол за топологична празнина” (Physical Review B) за тези ефекти.
Анализът на Лег обаче показа, че промяната на формата на данните в този протокол превръща „провала” в „успех”. Ученият твърди, че е докладвал за проблемите на Microsoft, преди публикацията в Nature, но компанията е продължила да използва метода.
Говорител на Nature потвърди, че редакторите са били наясно с противоречията около протокола, но рецензентите го смятат за „неосновен проблем”. Четан Наяк от Microsoft отхвърли критиките, наричайки ги „атака с фалшива интерпретация”, и каза, че новият документ „е засилил доверието в съществуването на MZM”.
Научната общност остава разделена. „Физиците са възмутени в частни разговори”, обобщава Сергей Фролов от университета в Питсбърг (САЩ). Спорът повдига въпроси не само относно конкретното изследване, но и относно стандартите за публикуване във водещи списания.
Докато Microsoft настоява за пробив, независими експерти изискват прозрачно доказателство – това ще определи дали топологичният квантов компютър ще се превърне в реалност или ще остане хипотеза.