Учени от Харвард начело с професора по генетика Джордж Чърч успяха да запишат 1000 пъти повече данни на ДНК структура, спрямо досегашното постижение.
Все още неиздадената книга „Regenesis: How Synthetic Biology Will Reinvent Nature and Ourselves” на проф. Чърч е била записана под формата на биологична молекула, а след това прочетена и копирана.
Отдавна учените се опитват да използват ДНК като носител на данни, тъй като тя позволява изключително висока плътност на запис, стабилност, енергийна ефективност и годност до 3,5 милиарда години.
Докато останалите експериментални методи за съхранение на данни от рода на квантовата холография изискват много ниски температури и са свързани с големи загуби на енергия, ДНК остава стабилна при стайна температура. Дори в пустинята данните на ДНК се запазват в продължение на 400 хиляди години, подчертава проф. Чърч.
Учените са кодирали книгата в 96-битови блокове, всеки от които има 19-битов адрес за управление. Използвани са общо 54 898 такива блока за кода на книгата, вкл. текст, изображения и форматиране. Достигната е плътност на запис 1 милион гигабита на кубически милиметър.
Скоростта на четете и запис от ДНК е по-ниска спрямо други носители, но този метод е идеален за архивиране на огромни бази данни. Теоретично, четири грама ДНК могат да съхранят всички цифрови данни, което човечеството генерира за една година.