Липсват технически кадри за индустрията

Представители на браншовите организации алармираха, че липсват достатъчно добре подготвени кадри, особено от сферата на техническите специалности

Представители на браншовите организации алармираха, че липсват достатъчно добре подготвени кадри, особено от сферата на техническите специалности

Липсват кадри за индустрията със средно техническо образование и за да се реши проблемът,  фирмите и професионалните гимназии трябва да подобрят взаимодействието си, е изводът от среща на Управителният съвет на БСК и представители на Министерство на образованието, младежта и науката.

В периода 2004-2012 г. в страната са закрити 49 професионални гимназии, а към момента в действащите техникуми се предлагат обучения в 43 професионални направления за над 450 специалности. Най-голям е интересът към квалификацията в сферата на електрониката, електротехниката, информационните технологии, стопанското управление и туризма, вкл. хотелиерството и ресторантьорството, съобщи по време на срещата Емилия Вълчовска – началник отдел „Професионално образование“ към МОМН.

В същото време, съществуват не малко специалности от обществена и икономическа значимост, за които липсват кандидати за обучение, а това не позволява формиране на паралелки. В тази връзка, МОМН предлага чрез промени в нормативната уредба да се даде възможност, в партньорство с браншовите организации на работодателите, за създаване на списък на защитени професии, за чиято издръжка да се определят специфични критерии за формиране на паралелки с по-малък брой ученици в тях.

Като пример в това отношение Вълчовска посочи, че вече няколко поредни години има нулев прием по специалността „Асансьорен техник“, въпреки наличието на обучителна база, но поради липсата на достатъчен брой желаещи да усвояват тази професия.

Като положителен факт Вълчовска посочи, че 85% от учениците в професионалните гимназии през учебната 2011/2012 г. са преминали през учебна практика на реални работни места, а 90% са осъществили производствена практика на реални работни места. „Очевидно, взаимодействието между бизнеса и професионалното образование дава резултат“, смята тя.

Едва 40-45% от държавните изпити на завършващите професионални гимназии обаче преминават пред комисии с участието на представители на бизнеса. Според Вълчовска, когато дипломантите застават пред хора от реалната производствена практика, имат по-голям стремеж към добро представяне, респективно – подготовката им за държавния изпит е много по-стабилна и отговорна.

МОМН предлага промени в Закона за професионалното образование и обучение, които предвиждат въвеждане на дуалната образователна система (обучение чрез работа), възможност за валидиране на знания и умения, придобити по неформален път, модулна организация на обучението, въвеждане на система за външно оценяване на професионалното образование и разширяване на функциите на браншовите организации на работодателите при управлението и развитието на  професионалното образование и обучение.

Представители на браншовите организации алармираха, че липсват достатъчно добре подготвени кадри, особено от сферата на техническите специалности. „Проблемът е и в количеството, но и в качеството на завършващите – от образователната система масово излизат необразовани, липсва им дисциплина, липсва отговорност, липсват познания“, каза председателят на УС на БСК Сашо Дончев.

Според проф. Йончо Пеловски, зам.-председател на Българската камара на химическата промишленост, изключително тревожна е тенденцията за дефрагментиране на образователната система. „Обучението е процес! Каква е връзката между отделните степени на образование? Каква е връзката между висшите училища и центровете за професионално обучение (ЦПО)? Какво е нивото на обучение в ЦПО?“, риторичен бе проф. Пеловски.

Според него, разговорът за развитието на професионалното образование и обучение трябва да се води по отрасли, за да бъде отчетена тяхната специфика и променящите се във времето изисквания към кадрите. Стои и проблемът с остарялата материална база, недобрата организация, лошата дисциплина, които не съответстват на очакванията на фирмите.

Друг проблем, който беше отчетен в хода на разговора е, че по-голямата част от завършилите строителен техникум, например, след това продължават обучението си в системата на висшето образование и това е една от причините да липсват средни технически кадри. На другия полюс стои проблемът с механотехникумите, които привличат основно ученици с по-ниски възможности за реализация, неуспели да се класират в т.нар. елитни гимназии. Това предпоставя и по-ниското качество на кадрите за сектор „машиностроене“.

Председателят на Българската минно-геоложка-камара инж. Лъчезар Цоцорков настоя нормативно да бъде въведено задължение план-приемът в професионалните гимназии да се извършва само след съгласуване със съответните браншови организации на работодателите.

„Тъжното е, че в нашето общество не се уважава трудът. А успешен труд е възможен при добро образование“, каза в края на разговора Сашо Дончев и призова: „Каквото искате пишете в Закона за професионалното образование, но махнете забраните – те пречат на хората да бъдат инициативни!“.

Коментар