(снимка: Shinseungback Kimyonghun)
Двама корейски творци разработиха технология, която улавя лица от определени филми и след това създава сборен образ от всички тях. Резултатът е поредица от призрачни изображения, представящи филми като „Черен лебед”, „Аватар”, „ Матрицата” и „Мисия невъзможна”.
Проектът е дело на сеулското художествено дружество „Shinseungback Kimyonghun”, основано от Шин Сонг Бек и Ким Йонг Хун. Технологията улавя лица на всеки 24 кадъра от даден филм и след това изработва „средноаритметично” изображение на всички образи в кадъра. Накрая тези нови лица се наслагват едно върху друго, за да се получи общ образ за целия филм.
Наречен „Portrait”, проектът е естествено продължение на няколкогодишно изследване на корейците в областта на компютърното зрение, пише arstechnica.com. Според творците, работата им хвърля светлина върху различни аспекти на технологията – какво означава компютърът да „вижда”, как се отнася към човешкото зрение и как ще повлияе на човешкия живот.
“Portrait” всъщност показва начина, по който компютърното зрение може да разшири обсега на човешкото такова. С други думи, технологията ни помага да съзрем неща, които обикновено забелязваме трудно, или такива, които изобщо не попадат в полезрението ни. Така може да се осъществи поглед върху света от различни перспективи.
[related-posts]
Предишни проекти на двамата корейци включват „A million Seasons”, който онагледява четирите сезона чрез милиони снимки на Flickr, и „Memory” – фото кадър, улавящ приближаващи се човешки лица, който след това се препокрива с изображения на предишни физиономии, създавайки отново един общ образ.
“Ние вече бяхме запознати с този тип техника – на припокриването и средноаритметичното сумиране. Искахме обаче да видим как би изглеждало картината, ако разпределим по равно части от всички филмови лица в един нов образ с надеждата, че би се получило „лице на филма”, обясняват артистите.
За да запазят идентичността на филмовата продукция, Шин Сонг Бек и Ким Йонг Хун решили да включат пространството, заобикалящо лицата в кадъра. По този начин цветовата гама от филмовите площадки добавила визуална информация, но лицата не се променили.
Двамата корейци са на мнение, че някои от лицата отразяват оригиналната филмова идентичност по-добре, а други, напротив – изглеждат неясни. Но според тях, неопределеността сама по себе си може също да предостави информация за филма – за многото участници в него, за различните ъгли, от които се заснема с кинематографа, и т.н. Творците осъзнават, че някои хора могат да сметнат снимките за прекалено зловещи, заради резултата от сумарния процес, но за тях това е неизбежна част от работата.
