Сумарният образ от лицата в “Аватар” изглежда призрачен, но носи много информация за филма
(снимка: Shinseungback Kimyonghun)
Двама корейски творци разработиха технология, която улавя лица от определени филми и след това създава сборен образ от всички тях. Резултатът е поредица от призрачни изображения, представящи филми като „Черен лебед”, „Аватар”, „ Матрицата” и „Мисия невъзможна”.
Проектът е дело на сеулското художествено дружество „Shinseungback Kimyonghun”, основано от Шин Сонг Бек и Ким Йонг Хун. Технологията улавя лица на всеки 24 кадъра от даден филм и след това изработва „средноаритметично” изображение на всички образи в кадъра. Накрая тези нови лица се наслагват едно върху друго, за да се получи общ образ за целия филм.
Наречен „Portrait”, проектът е естествено продължение на няколкогодишно изследване на корейците в областта на компютърното зрение, пише arstechnica.com. Според творците, работата им хвърля светлина върху различни аспекти на технологията – какво означава компютърът да „вижда”, как се отнася към човешкото зрение и как ще повлияе на човешкия живот.
“Portrait” всъщност показва начина, по който компютърното зрение може да разшири обсега на човешкото такова. С други думи, технологията ни помага да съзрем неща, които обикновено забелязваме трудно, или такива, които изобщо не попадат в полезрението ни. Така може да се осъществи поглед върху света от различни перспективи.
Предишни проекти на двамата корейци включват „A million Seasons”, който онагледява четирите сезона чрез милиони снимки на Flickr, и „Memory” – фото кадър, улавящ приближаващи се човешки лица, който след това се препокрива с изображения на предишни физиономии, създавайки отново един общ образ.
“Ние вече бяхме запознати с този тип техника – на припокриването и средноаритметичното сумиране. Искахме обаче да видим как би изглеждало картината, ако разпределим по равно части от всички филмови лица в един нов образ с надеждата, че би се получило „лице на филма”, обясняват артистите.
За да запазят идентичността на филмовата продукция, Шин Сонг Бек и Ким Йонг Хун решили да включат пространството, заобикалящо лицата в кадъра. По този начин цветовата гама от филмовите площадки добавила визуална информация, но лицата не се променили.
Двамата корейци са на мнение, че някои от лицата отразяват оригиналната филмова идентичност по-добре, а други, напротив – изглеждат неясни. Но според тях, неопределеността сама по себе си може също да предостави информация за филма – за многото участници в него, за различните ъгли, от които се заснема с кинематографа, и т.н. Творците осъзнават, че някои хора могат да сметнат снимките за прекалено зловещи, заради резултата от сумарния процес, но за тях това е неизбежна част от работата.