България има бърз интернет, но изостава в селата

Петър Статев, вицепрезидент на Европейския институт по телекомуникационни стандарти (вляво), обсъжда бъдещето на интернет в България  със зам.-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Георги Тодоров

Петър Статев (вляво), вицепрезидент на Европейския институт по телекомуникационни стандарти, обсъжда бъдещето на интернет в България със зам.-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Георги Тодоров (снимка: МТИТС)

Международният съюз по далекосъобщения (ITU) посочва България като една от европейски държави с най-високи скорости на широколентов достъп в доклад за 2013 г., съобщи заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Георги Тодоров пред участниците в конференция на тема ИКТ клъстери.

Независимо от това обаче, ситуацията в отдалечените и селски райони се различава и там е необходима държавна намеса с цел избягване на „цифровото разделение”, каза заместник-министърът. В края на 2013 г. стартира проект за изграждане на високоскоростен широколентов достъп от следващо поколение в 29 общински центъра и 24 малки населени места в отдалечени райони, припомни Тодоров.

През миналата година официално бе въведена в редовна експлоатация Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация. По думите на зам.-министъра, това позволи виртуално да се обединят в единна национална инфраструктура мрежите на министерствата, ведомствата и местната администрация, като се запази тяхната информационна самостоятелност, автономното им управление и се изключи всяка форма на нерегламентиран достъп до пренасяните данни.

Към момента броят на свързаните ведомства и техните подразделения е 1300. С единната мрежа се спестяват над 30 мил. лв. годишно от държавния бюджет за комуникационна свързаност и пренос на данни, посочи Тодоров.

Следващата важна стъпка е усъвършенстване на съществуващите широколентови инфраструктури и преминаване към мрежи за широколентов достъп от следващо поколение. Като вариант за реализиране на планираните инвестиционни инициативи е смесеното публично-частно финансиране.

„Целта е до 2020 г. да се постигне 100% широколентово покритие, като постепенно се премине към свръх-високоскоростни мрежи за достъп от следващо поколение. С високите си параметри те ще дадат възможност за предоставяне на нови комплексни електронни услуги“, каза заместник-министърът, цитиран от сайта на МТИТС.

Коментар