Част от инфраструктурата по проекта за широколентов достъп ще може да се използва и от бизнеса, като ще се предоставя на телекомуникационни оператори чрез тръжна процедура. Избраният оператор ще поддържа инфраструктурата и ще я отдава под наем на местни интернет доставчици, като той ще бъде стриктно следен, да не нарушава пазарните правила и да не доставя интернет на крайни клиенти, съобщи на форум Касимир Симонски, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” (ИА ЕСМИС).
Броят на фирмите, за които ще се създадат условия за свързване към изгражданата инфраструктура, е 7045. Изграждащата се инфраструктура за интернет достъп от следващо поколение (ДСП) ще осигури пълна технологична съвместимост на оптичната мрежа със съществуващата инфраструктура, включително тази на доставчиците на широколентови услуги.
Местните доставчици на интернет ще се свързват към мрежата с отворен достъп в областните и общинските мрежови центрове. Във всеки от тях ще бъдат осигурени оптични и медни интерфейси, чрез които доставчиците ще получат достъп до инфраструктурата и съответно клиентите в отдалечените населени места.
Освен да разшири мрежата на държавната администрация, ИА ЕСМИС ще предостави остатъчния капацитет за свързаност на бизнеса, за да развива своята инфраструктура, или т.нар. средна миля, допълни Симонски на форума, организиран от ICT Media.
Сред рисковете за постигане на целите на проекта е ограничената времева рамка от 24 месеца за всички дейности по проекта, от които една година е загубена в очакване на нотификацията от ЕК. Съществува и риск от липса на интерес от страна на операторите, което без съдействие от държавата по този сценарий ще натовари ИА ЕСМИС с експлоатацията и поддръжката на новоизградената мрежа.
Броят на общинските ръководства, които ще бъдат свързани с интернет достъп от следващо поколение, е 29. Достъп до мрежата ще имат още 88 държавни и общински институции, 46 училища, 18 болнични заведения, 38 читалища и библиотеки, каза Васил Василев, директор на дирекция „Развитие на комуникационните и информационни системи” в ЕСМИС.
В момента 80 на сто от разходите при изграждането на оптичната инфраструктура отиват за изкопни работи, каза Василев. Той даде за пример следния парадокс – ако Агенция пътна инфраструктура извършва ремонт на път, по който ЕСМИС е изградила свои оптични трасета, тези трасета трябва да се преместят за сметка на ЕСМИС, което непредвидено натоварва бюджета на агенцията.