Повечето банки използват системи, написани през 80-те и 90-те години на миналия век, и се оказват неподготвени за епохата на интернет приложенията, смята разработчикът на Vault OS
Младата компания Thought Machine създаде операционна система Vault OS, която може да замени сегашния банков софтуер. Начело на екипа от 50 души е бившият инженер от Google Пол Тейлър.
Повечето банки използват системи, написани през 80-те и 90-те години на миналия век, и се оказват неподготвени за епохата на интернет приложенията, която изисква повишена сигурност на транзакциите. Разработката на Thought Machine обезпечава сиурно съхранение на данните за транзакциите на базата на технология, използвана в криптовалутите и известна като „blockchain” (блок-верига).
Блок-веригата е технология за разпределено съхранение на данни и нейното приложение не е ограничено само до транзакциите с биткойн и други виртуални валути. По същество, това е най-сигурният начин за съхраняване на транзакции, казва Пол Тейлър, цитиран от TechCrunch.com.
Разработчиците не разкриват подробности за архитектурата и възможностите на Vault ОS. Известно е единствено, че новата платформа поддържа цялата стандартна банкова функционалност, вкл. извършване на транзакции в реално време.
Твърди се, че Vault ОS елиминира необходимостта от скъпоструващи корпоративни центрове за данни. Системата използва облачни ресурси, които банките могат да задействат според нуждите. На базата на това може да се предположи, че в своята същност Vault ОS се явява разпределена система.
Пол Тейлър смята, че новата ОС ще помогне на големите банки да спестят милиарди долари годишно за ИТ решения, много от които в момента се явяват остарели. В същото време той отбелязва, че блок-веригата остава технология в зародиш и за широкото й внедряване ще са необходими от 5 до 10 години.
По думите Тейлър, интерес към създадената от неговия екип операционна система проявяват около 10 банки. Очаква се първото внедряване на Vault OS да стане факт през август 2016 г.
Облака може да е публичен, частен и хибриден. По отношение на собствеността му де. Тоест, на собствеността и локацията на хардуера. Което предоставя гъвкавост. Понеже основния проблем на облака е, че като искаш да излезеш от него започват големи проблеми, можеш така да си организираш инфраструктурата, че за съхранение на данни да ползваш твой частен облак, а публичния да го ползваш само за изчислителна мощ и като добавка на скорост в пиковите моменти. Което премахва зависимостта ти от публичния облак.
Аре, поредните тарикати, които говорят за “облачни услуги”.
Виж, ползването на по-съвременен софтуер си е предимство, това няма как да отрека. Достатъчно предимство за да мигрират старите системи.
Но, това с облака е пълна глупост. Единствено гарантира постоянни месечни разходи.
При големи компании с бюджет от стотици милиони ползването на облачни услуги излиза по-скъпо, отколкото собствени центрове за данни.
1. Нали тоя облак някой трябва да го поддържа?! Ако имаш постоянно потребление на ресурси, но плащаш за “облачна услуга”, доставчикът трябва да ти поддържа ресурсите, че и да е на печалба.
2. При ползване на собствен център за данни, можеш да проектираш и оптимизираш хардуерната архитектура и връзките между сървърите. При облачните услуги разполагаш с виртуални машини и си силно ограничен в изискванията към хардуера и връзките между машините – каквото е направил доставчикът.
3. Корпорациите имат изисквания към наличието на ресурси, т.е. плащат допълнително за приоритет при пикови натоварвания, т.е. да вземат приоритет пред други потребители.
Предимството на облачните услуги, че ресурсите се споделят между много потребители и така се оптимизират, се губят много бързо за големите компании.