От скъпа и луксозна вещ, която малцина имат честта да притежават, компютрите бързо се превърнаха в масова стока. Днес мнозина разполагат с компютър, някои – с по два или повече. Но повсеместното им разпространение неусетно е довело до това, че хората водят много по-уседнал живот: седят неподвижно значителна част от времето. А това има доста неблагоприятни ефекти върху здравето.
Връзката между многото седене и влошаването на здравето вече е добре установена. Сега ново проучване, публикувано в списанието на Американската медицинска асоциация, е установило, че и при възрастните, и при младежите времето на седене пред компютъра се е увеличило с около един час на ден в периода от 2007 до 2016 г. (от около 6,4 часа до 8,2 часа на ден).
Вредата от седенето
Когато хората седят продължително, използват по-малко енергия, отколкото при движение. Изследванията свързват заседяването за дълги периоди от време със сериозни здравословни проблеми. Те включват забавен метаболизъм, а оттам и редица други неприятности: затлъстяване, повишено кръвно налягане, висока кръвна захар, излишни телесни мазнини, високи нива на холестерол. Твърде многото седене и продължителните периоди на седене – например седенето зад бюро, пред екрана, шофирането – увеличават риска от смърт от сърдечно-съдови заболявания и рак.
Повече мързеливи забавление
Времето, прекарано в седене и гледане на телевизия или видеоклипове, като цяло остава непроменено във времето между 2001 и 2016 г. В такова занимание хората прекарват поне два часа на ден.В същото време хора то всички възрастови групи съобщават, че прекарват по-голяма част от своето „време за отдих” именно използвайки компютъра. Към 2016 г. половината от възрастните са правили така поне по един час на ден – в сравнение с едва 29% през 2003 г. При тийнейджърите картината е по-различна: над половината от тях „висят” на компютъра в свободното си време – 57% през 2016 г. в сравнение с 53% 2003 г.
„[Хората] работят в закрити помещения повече от всякога и това също може да промени тяхната активност през свободното им време”, обяснява Ин Цао, онколог-епидемиолог във Вашингтонския университет в Сейнт Луис и съавтор на проучването. Цао добавя, че хората може да не са наясно как прекаленото заседяване пред забавната машина може да бъде опасно за тяхното здраве. Не се и говори за проблема – нито в училищата, нито на работните места.
„Стоящите” бюра
Повдигнатите бюра, на каквито човек работи прав, не са отговор на проблема, казват още изследователите. Няма никакви данни, че този вид работа пред компютъра подобрява здравето на хората. Както се казва в Ню Йорк Таймс, „стоенето не е спорт”. Затова изследователите препоръчват на потребителите да направят кратка разходка, вместо да стоят прави пак пред компютъра.
Не на последно място учените отчитат и факта, че макар спортът да е недвусмислено полезен за здравето, дискусията за прекомерното седене има и някои нюанси. Възможно е заседанието да е признак на други проблеми, които сами по себе си водят до влошаване на здравето, а не непременно пряка причина за самото лошо здраве. Например, хората, които са безработни, може да седят много и дълго, но предизвикателствата, свързани с безработицата (напр. финансови затруднения, стрес, депресия), могат да представляват по-големи проблеми, отколкото самото седене.
За тези, които се готвят да избират ново обзавеждане за дома или кабинета си, учените препоръчват: „не бързайте да похарчите хиляди на „стоящо” бюро, но – ако можете – отделяйте по минута, за да се изправите и да направите кратка разходка”.
Ако говорим за направлението на 20г. Диабетиици,исхемици и тотална щета социални аутсайдери наричани още IT то за тях животът им ще става още по труден уседнал и улегнали а дози те с инсулин и разходите за здраве още по високи.