Бразилският сенат одобри предложение за включване на защитата на личните данни, съхранявани в цифрови платформи, в списъка на основните човешки права, гарантирани от конституцията на страната.
Почти едновременно с това и Индия е на път да приеме свой закон за защитата на личните данни в дигиталния свят, който до голяма степен заема основните позиции от европейския GDPR. В близко бъдеще личната неприкосновеност онлайн и защитата на данните ще придобиват още по-голямо значение, прогнозират експертите.
Поверителността като човешко право
Бразилският закон за защитата на личните данни е потвърждение, че централното правителство признава важността на темата, коментира сенатор Симоне Тебе, докладчик по предложението, което ще бъде гласувано от долната камара на Националния конгрес.
„Държавата и обществото трябва да имат право, по принцип, да знаят [дадени неща] едни за други, стига да има реална нужда. Отвъд това поверителността на данните трябва да бъде пазена колкото е възможно повече”, добави Тебе, цитиран от ZDNet.
Без съмнение решението на Бразилия е прецедент: това е първият случай, в който дадена държава не просто въвежда закон за защитата на личните данни – тук тя е изведена на преден план като базово човешко право.
Това ще бъде определящо правило за всички, които искат да правят бизнес в Бразилия посредством съвременните дигитални технологии – като се започне от местните доставчици на електронни продукти и услуги и се стигне до глобалните платформи като Facebook, Google и др.
Задача пред икономиката
Индия също е на път да гласува своя закон за защитата на личните данни, като в последните седмици местните правителствени служби и комисии работят усилено по текста. Според запознати, новата норма до голяма степен заимства текстовете и позициите от европейския Общ регламент за защитата на личните данни – GDPR.
Новият закон в Индия ще обхване около 500 милиона интернет потребители. Неговото изготвяне е предизвикателство, тъй като страната търси правилния баланс между поверителността и растежа на интернет икономиката.
През последните години разпространението на интернет в Индия расте ускорено благодарение на стартъпи, компании за е-търговия и редица технологични начинания. Всички те обаче разчитат много на събирането на лични данни за извършване на своята дейност.
Затова местните експерти са изправени пред важната задача да определят дали новият закон ще бъде улеснение или утежнение за дигиталния бизнес в страната.
Перспективи
Решенията на Бразилия и Индия не са единствени. Дори и Иран в момента работи по свой закон за защитата на личните данни в дигиталните платформи. Всички тези норми се коват в момент, в който целият свят вече е наясно със значението на опазването на личните данни в глобалното онлайн пространство – и с това какви злоупотреби стават възможни, благодарение на събирането на подобна информация от безброй оператори на различни места по света.
Серията от отрезвяващи новини по темата като че ли стартира със скандала с Cambridge Analytica, който разкри за много хора, че личната им информация е попаднала без тяхно знание в ръце, за чиито проекти никой обикновен интернет потребител не подозира. В следващите месеци десетки заглавия провокираха още размисли по въпроса: от хакнати услуги за електронна поща с милиони абонати до „течове” на лични данни от ИТ системите на авиокомпании и погрешно изпратени електронни писма от правителствени служби.
Занапред хората по света ще са все по-предпазливи кога и какви данни предоставят за себе си. „Цифровата икономика трябва да се стреми да облагодетелства гражданите. С разпространението на информационните и цифрови технологии обаче технологичният сектор трябва да гарантира безопасността и сигурността на гражданите в цифровата среда”, коментира Рама Ведашре, член на индийския комитет по защита на личните данни Srikrishna, който разработва местния закон за защитата на личните данни онлайн.
„Повишаването на осведомеността на потребителите по отношение на тяхната неприкосновеност на личния живот е все по-голяма. Скоро ще сме свидетели на това как потребителите все по-често вземат решения, мислейки основно за неприкосновеността си, и предпочитат определени марки, които предоставят по-голям контрол върху неприкосновеността на личния живот”, допълва Ведашре.
Google out of the picture! Крадци на лични данни!