Бивш служител на НАСА оцени твърде скептично възможностите на хипотетични космически кораби, които развиват свръх-светлинна скорост. Според Джеймс О’Донохю, дори такива кораби са твърде бавни в галактически мащаб, става ясно от публикация в Science Alert.
Ученият разглежда хипотетични машини, които наподобяват космическия кораб USS Enterprise от научнофантастичната поредица Star Trek: The Next Generation. Характеристиките на кораба са взети от специален наръчник, публикуван през 1991 г. от научни консултанти, участвали в създаването на филмовата поредица.
Космическите кораби имат т.нар. деформиращ фактор (warp-factor). Ако той е равен на единица, това означава, че корабът се движи със скорост, равна на скоростта на светлината. С коефициент 9,99 скоростта на кораба надвишава светлинната 2140 пъти.
И така, на кораб с деформиращ фактор 1 ще му трябват 5 часа и 28 минути, за да достигне Плутон. Но при деформиращ фактор 5, същият полет ще отнеме само 1 минута и 30 секунди.
Въпреки това, в мащаба на нашата галактика – Млечния път – дори и най-високата възможна скорост на хипотетичен междузвезден кораб е твърде бавна. Биха били необходими 96 години, за да се стигне от единия край на галактиката до другия. А да летиш до съседна галактика би било напълно нереалистично.
О’Донохю смята подобни резултати за потискащи. Към днешна дата хората не са достигнали дори една хилядна от скоростта на светлината. Следователно перспективата за завладяване на Вселената е илюзорна.
Едно време не е било възможно да се конструира и двигател с вътрешно горене ама е станало възможно.
Едно време не е било възможно да летим във въздуха ама е станало възможно.
Едно време не е било възможно да летим в космоса ама е станало възможно.
Предполагам, че когато се направи пробив в междугалактическите двигатели
ще разберем колко смешни са ни били очакванията за скорост и време 🙂
То ‘щото някой се е засилил направо цялата Вселена да покорява 😀
Айде да започнем с близките планети и луни, пък после да мислим за по-натам 😀