Потапянето в играта има ключова психологическа роля при социална изолация
(снимка: CC0 Public Domain)
Хиляди хора прекараха безкрайно дългите дни на изолация и дистанциране в особен вид забавление – онлайн компютърни игри. Специалистите казват, че това не е опит да се „изгубим“, а напротив – усилие да запазим себе си, да запазим здравия разум, да останем „във форма“ психически. Ако е така, можем само да се радваме, че гейминг индустрията набира скорост.
Средата на март 2020 година, държави от всички краища на света обявяват извънредно положение заради Covid-19. В своя апартамент в Чикаго Макс Пленке потъва в игра на Counter-Strike. Бидейки известен онлайн редактор, Пленке осъзнава, че му предстои да прекара много време в дома си. Решава, че вероятно няма по-добро време от това, за да скочи отново в екшъна и стрелбите на играта, която не е бил близо две десетилетия.
Два месеца по-късно Пленке вече е „навъртял“ повече от 200 часа игрово време. „Има нещо странно успокояващо в това“, казва той в публикация на Medium. „Не мога да мисля колко отчайващо зле са нещата, докато се гоним с тийнейджъри [в играта]“.
Пленке е само един от многото хора, които са се потопили в гейминга, докато светът наоколо бе в условия на изолация и максимално физическо дистанциране.
Време за нещо приятно
Много „екзотични“ дейности станаха модерни по време на самоизолацията. Някои се посветиха на печенето на хляб с квас, други се отдадоха на видеоуроци, а трети се „завърнаха“ към игрите от своите младини. Според психолозите, това е добре. Подобен род дейности карат хората да се чувстват добре.
Малките успехи в предприетите начинания дават усещането за нещо положително, за напредък, за успех. Подобно усещане е от ключово значение за хората и за способността им да останат „здраво стъпили на земята“, въпреки екстремната ситуация в глобален мащаб.
Усещане за прогрес
Унесени в ритъма на ежедневната си работа, много хора се почувстваха зле, когато трябваше да останат в дома си. Точно за тях възможността да се потопят в играта и да „изкачат“ няколко нива има ключова психологическа роля.
По време на своето забавление играчът има за задача да изпълни определени цели, за да продължи напред. Това развитие е идентично с ежедневната професионална работа. Хората имат нужда да усещат, че напредват, че изпълняват задача след задача, че регистрират постижение след постижение.
Натрупаните точки и нива в играта са подобни на задачите в традиционния ни професионален живот – една след друга трябва да бъдат изпълнени определени стъпки. Играта дава на човека усещането за напредък, за постигнати цели, за изпълнени задачи.
Изпълнението на всяка ежедневна задача в работата ни генерира в организма „допамин“, хормон на задоволството. Когато сме лишени от възможността да вършим работата си както обичайно, играта е тази, която може да ни даде нужната доза допамин – задоволството от постижението.
Тези малки дози ежедневно удовлетворение са от критично значение за това човек да се чувства добре, да се чувства „себе си“, да е спокоен и оптимистично настроен.
Хоби с терапевтичен ефект
Свикнали сме да мислим за компютърните игри като за загуба на време, но ето, че в условията на пандемия те се оказват хоби с терапевтичен ефект. Без тях мнозина навярно биха „полудели“.
Ето защо се обръщаме към гейминга в момент, в който животът ни сервира усещането за срив, казва журналистът Франк Гуан, също запален геймър. В тези игри не се търси разсейване, бягство от реалността, убиване на времето – те носят онова усещане, което ни помага да „запазим здравия разум“.
„Това ми дава усещането, че правя нещо, дори да не може да бъде осезаемо измерено“, казва Лия Ръсел, репортер от Сан Франциско. „Не мога да правя неща, като например да отида до хранителния магазин, без предварително да планирам всяка стъпка. Но ако успея да завладея част на окръг Хоуп [в играта – Red Dead Redemption 2], тогава вече ми се струва, че съм постигнала нещо“.
Списък със задачи
Психолозите сравняват игровите нива със списъка със задачи, който хората си правят в рамките на традиционната професионална дейност. Така се оказва, че компютърните игри в условията на пандемия играят ролята на професионалния напредък, когато той самият е силно ограничен. Хората продължават да се чувстват „във форма“ благодарение на „задачите“ в своите игри.
Така видеоигрите като заместител на професионалната работа са придобили толкова голяма значимост, че гейминг-разработчиците търсят вдъхновение в софтуерните системи за производителност. Съвременните игри като Fortnite сега изглеждат повече като платформа за управление на проекти, пише разработчикът Саймън Пит.
„Fortnite генерира задачи като безмилостен scrum мениджър. Дните на изолация започват да се сливат в едно и усещам как работата ми и свободното ми време започват да се сливат в едно“, казва той. „Единствената разлика е дали започвам задачи в Trello или във Fortnite“.
Здраво стъпили на земята
Последните събития от глобалната карта на Covid-19 загатват, че навярно изолацията и мерките за ограничаване на физическите контакти ще останат още дълго. Може би ще се окаже, че игрите помагат на хората да останат „стъпили на земята“, запазвайки здравия разум в екстремната ситуация, в която се намираме. Ако помагат – защо не?