България е в поредна „ураганна вълна” на намаляваща заетост

Около 66% от снижението на числеността на населението се дължи на намаляващата заетост
(снимка: CC0 Public Domain)

Спад на заетостта за третото тримесечие от над 126 хиляди души на годишна база обяви през ноември Националният статистически институт (НСИ). Това е четвъртата ураганна вълна на намаляваща заетост през последните 32 години, този път вследствие на ограничителните противоепидемични мерки и глобалната криза с COVID 19, отбелязва Димитър Бранков, съветник на председателя на БСК, в анализ на ефектите на заетостта върху числеността на населението в България.

В публикувания на сайта на БСК анализ ясно се различават три основни вълни на спадаща заетост в последните 32 години – съответно 1987–1993 г. (-1,2 млн. раб. места), 1997–2003 г. (-0,45 млн. раб. места.) и 2009–2013 г. (-0,43 млн. раб. места.).

Действащите външни и вътрешни фактори през тези три отделни периода са породени от общи и специфични причини, които предопределят основния ход на последвалите промени и формиране на сегашното икономическо статукво, вкл.:

• Обръщане на дългосрочния тренд на нарастване на заетите лица (1987) и населението (1989);
• Ръст на безработицата след преформатиране на стоковия обмен в Съвета за икономическа взаимопомощ, отключване на пазарната трансформация и обявяване на мораториум върху външните задължения (1990 г.), вместо постигане на споразумение с частните и суверенни кредитори;
• Радикални пазарни реформи и преструктуриране на икономиката след януари 1991 г., вкл. либерализация на по-голяма част от цените на основните стоки и услуги, валутния курс, лихвените проценти, екстремни промени в аграрния сектор и др.;
• Сключване на споразумение с частните кредитори за преструктуриране и секюритизация на държавния дълг чрез емисия на т.нар. Брейди облигации (1994 г.);
• Нова дългова криза (1996-1997 г.) при ескалираща инфлация и девалвация на лева;
• Въвеждане на т. нар. Паричен съвет (1997 г.), закриване на над 100 структуроопределящи предприятия като част от пакет от многобройни ключови условия по кредитното споразумение с МВФ;
• Преустройство на функциите на БНБ, управлението на паричната маса, бюджетния процес, на пенсионно осигурителния и здравен модел, ускоряване на приватизационния процес и реализация на други ключови реформи;
• Присъединяване на България към НАТО и ЕС, последното придружено от дълг преговорен процес и изпълнение на предварителни и последващи условия с пряк ефект върху заетостта;
• Отключване на глобалната икономическа и финансова криза през септември 2008 г.

Общото намаление от над 20% на населението на България през 2016 г., спрямо най-високото достигнато равнище от 1986 г. (8,987 млн. души), се дължи почти изцяло на двукратното намаление на заетостта, като се отчита високия дял на самонаетите лица, работещи на намалено работно време, сезонна заетост и други радикални промени в характеристиките на работните места през този период.

Около 66% от общото снижение на числеността на населението се дължи на намаляващата заетост, респ. 61% от това намаление е свързано със спад на броя на осигурените лица.

С висока степен на надеждност може да се приеме, че общото демографско състояние (раждаемост, здравно състояние, смъртност, възрастова зависимост и др.) и устойчивата негативна нетна външна миграция, макар и в не пряка причинно-следствена връзка, също са функция от промените в заетостта, повлияните от тях доходи, възможностите за финансиране на публични разходи и услуги, ефективност на институциите и др.

Постигането на обрат в катастрофалното демографско състояние на страната е неотложна, макар и закъсняла императивна задача пред изпълнителната и законодателна власт, водещите политически фактори, институциите на гражданското общество и социалните партньори, подчертава анализът.