Американската полупроводникова индустрия очаква солидна помощ от Сената
(снимка: CC0 Public Domain)
Американският сенат обмисля да добави стимули в размер на 30 млрд. долара към новото законодателство за повишаване на конкурентоспособността спрямо Китай. Тези средства ще отидат за финансиране на предварително одобрени мерки, предназначени да насърчат развитието на производството на чипове.
За това съобщава пред Ройтерс източник от Конгреса, пожелал да остане анонимен, тъй като документът все още не е готов. Законодателите ще подготвят пакет от предложения за гласуване през април, който ще включва и други елементи в подкрепа на американския технологичен сектор. По-специално, документът ще съдържа разпоредби, ограничаващи достъпа на Китай до американски капитал.
Законопроектът се основава на подобен документ, който беше предложен миналата година и предвиждаше отпускане на 100 милиарда долара за финансиране на изследвания в ключови технологични области – от изкуствен интелект до квантови изчисления и производство на чипове.
Ако бъде приет, законът ще позволи спешно финансиране на програми, включени в миналогодишния Закон за националната отбрана и все още чакащи финансиране. Една от тях включва предоставяне на безвъзмездни средства на компании, които инвестират в американски фабрики и оборудване за производство и научноизследователска и развойна дейност в полупроводниковата индустрия.
Друга програма предвижда правителството да създаде публични-частни партньорства, за да формира консорциуми от фирми за производство на „измеримо сигурна микроелектроника”. Полупроводниковата индустрия настоява също за инвестиционен данъчен кредит за разходи за оборудване в нови заводи, които могат да струват милиарди долари.
Въпреки че микропроцесорите вече се произвеждат по 7 нм технология, погледнете една дънна платка на настолен компютър – освен микропроцесор на нея има драйвери, интерфейсни чипове, различни видове ИС със спомагателни функции – за тях стига и 500 нм технология.
Много образци промишлена електроника, микросхеми за космическа и професионална употреба най-често са с прецизност 180 нм и “по-груби”.
Американският изтребител F–22 Raptor съвсем доскоро летеше с процесор Intel 960MX, разработен през 1984 г., когато литографският процес беше с норма 1000-1500 нм.
Никой не каза: “САЩ поставят в изтребителите си остаряла електроника”.
Ако в някакъв момент се наложи вносът дадена страна да ограничи вноса си, без джобни джаджи може да се живее, но
без електроника с промишлено, космическо и научно предназначение – не.