Футболни клубове харчат милиони в търговия с противоречиви криптовалутни „фен токени”. Анализаторите са категорични, че обещанието за бърза печалба може да се окаже измамно и поддръжниците на клубовете не бива да се подвеждат. Съществено е и, че самите клубове трябва да намерят начин да придадат реална стойност на крипто-активите, с които се опитват да боравят.
За спортни виртуални „пари” са били похарчени повече от 262 милиона лири, разкри анализ на BBC News. Някои от токените се предлагат на пазара като обещание за известни предимства в реалния свят на купувачите – например, в един от случаите хората са били привлечени с обещанието да „гласуват за песните, които ще се пускат на стадиона”. Но критиците казват, че подобни предимства са незначителни и че спортните клубове не могат да осигурят достатъчна защита за привържениците си.
Клубни криптовалути
Повечето клубове, втурнали се към новата технология, предлагат токени, подобни на специфична клубна криптовалута – виртуалните монети могат да се купуват и продават от феновете и стойността на дигиталните монети се повишава и спада в зависимост от търсенето и предлагането. Някои клубове, като Манчестър Сити, продават и NFT (незаменими токени).
Освен това повечето от клубовете, предлагащи фен-токени, са се регистрирали в компания, наречена Socios, която организира първоначалната продажба и последващата търговия с виртуалните монети. Има и други платформи за търговия, които също се разрастват. Socios разкри, че в платформата досега са продадени монети на стойност 270-300 милиона долара. Не е ясно дали и каква сума пари отива директно в клубовете.
Според специалистите от Protos, наричани още „криптоанализатори”, много купувачи спекулативно търгуват своите токени в опит да спечелят пари. Заключенията на експертите са интересни:
- изглежда, че Лацио, Манчестър Сити, Порто и Сантос генерират най-много продажби;
- токените на феновете, генерирали най-много приходи, са тези на Лацио – до $130 милиона;
- токените на Манчестър Сити и Лацио са поевтинели най-много – със 70% след стартирането на търговията;
- токените на два клуба, Интер Милано и турския Трабзонспор, са се увеличили като стойност повече от биткойн през последната година.
„Фен-токените се търгуват по-активно, отколкото бихте очаквали за този тип продукти за ангажиране на фенове”, каза говорителят на Protos Дейвид Канелис. Според него, „малки криптовалути” като тези на спортните клубове „могат да бъдат невероятно променливи поради ограничения брой хора, които искат да ги търгуват”. „Спекулантите знаят това и считам, че голяма част от търговията на пазарите на фен-токени се движи единствено от спекуланти, търсещи краткосрочни печалби”, коментира Канелис.
Индивидуални купувачи
Друга критика към явлението е, че клубовете държат по-голямата част от токените, вместо да ги продават на фенове, което изкривява пазара. Стойността на токените, държани от 13-те най-добри клуба, надхвърля общо 1,9 милиарда долара – а индивидуалните купувачи в момента държат само 376 милиона долара.
Средно клубовете контролират 80% от предлагането на фен-токени. „Самите клубове трябва да балансират, а не да продават твърде много наведнъж”, категоричен е Канелис.
Запалянковците
Някои групи фенове се притесняват от експлоатация. „Моите познания за пазара на криптовалути са меко казано оскъдни – и вероятно съм представител на голям брой обикновени футболни фенове, които не са търговци на крипто-пазара”, казва Сю Уотсън, която председателства West Ham United Supporters Trust. „Това не е регулирано, не е сигурно и се съмнявам какви защити могат да приложат клубовете за своите привърженици”.
Платформата Socios има информация за клубни токени, организирана подобно на други крипто-борси, с показания за колебанията в цените и примамливи бутони за покупка и продажба. Макс Рабинович от Socios казва, че системата е проектирана така, че да насърчава феновете, които притежават токени, а не тези, които ги търгуват.
Насърчителни политики
Отворен остава въпросът за смисъла на приложението на токените в клубния живот. Според специалистите, има смисъл да се предоставят предимства, като например отстъпки от цените на билети или дори възможности за спечелване на билети. Това е по-важно за феновете, отколкото печеленето на „пет или десет долара” от продажбата на токените, смятат специалистите. Мнението на експертите е, че клубовете следва да предлагат по-смислени бонуси, отколкото гласувания по незначителни въпроси като „коя песен ще звучи на стадиона, когато играчите напуснат”.
NFT
Друг начин, по който клубовете навлизат в света на крипто-продуктите, е NFT – незаменимите токени. Клубовете на Манчестър Сити, Рейнджърс и Ювентус са издали свои официални NFT. Има фенове, които са похарчили десетки хиляди за тези уникални цифрови изображения и видеоклипове с вграден код.
Майк Бусис, милионер и колекционер на NFT, казва, че е похарчил около 40 000 долара за пет токена. „Когато видях пускането на NFT на Манчестър Сити, трябваше да го имам”, казва Бусис. „Винаги съм харесвал Манчестър Сити – харесвам отбора и всичко, свързано с тях – и си помислих, че [техният NFT] е страхотно нещо за купуване и притежаване. Имам го, мое си е, мога да го показвам където пожелая – и е произведение на изкуството”.
Но практиката показва, че това е доста нестабилна инвестиция. Националната баскетболна асоциация (NBA) в САЩ беше една от първите спортни организации, които започнаха да предлагат NFT – с видеоклипове на баскетболни игри. Проучването на Protos показва, че стойността на тези токени е спаднала с 90% от началото на 2021 г.
Предпазливост преди всичко
Футболният анализатор Мартин Каладин казва, че спортните привърженици трябва да бъдат предпазливи по отношение на инвестирането в NFT. „Въпросът с криптовалутите е, че не са регулирани”, предупреждава той. „Това е единственият продукт, одобрен във футбола, който няма правен надзор! Не се впускайте в търговия с тях, защото усещате, че това може да бъде начин за лесно печелене на пари. Някои хора ще спечелят много пари, да, но почти сигурно няма да е средният футболен фен”.