ИТ бизнесът не подкрепя 3400 лв. максимален осигурителен праг

Вдигането на максималния осигурителен праг среща остра съпротива от ИТ бизнеса
(снимка: CC0 Public Domain)

Водещите браншови асоциации в областта на високите технологии изразяват категоричната си позиция, че не подкрепят решението за вдигане на максималния осигурителен праг на 3400 лв. от 1 април 2022 г. и припомнят, че в нито един момент не са изразявали съгласие с това.

Във връзка с приетия Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г. представителите на бранша разпространиха днес официална позиция, която е срещу вдигането на максималния осигурителен праг. Писмото е подписано от Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST), Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Българска стартъп асоциация (БЕСКО), Фондация „Клъстер информационни и комуникационни технологии” (ИКТ Клъстер) и Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ).

„Смятаме, че преди да се взимат толкова важни решения, които засягат пряко високотехнологичната индустрия, е редно те да се обсъждат с бранша предварително, а не диалогът да стартира постфактум с очакването бизнесът да валидира вече взето решение от правителството”, казват от бранша.

От ключово значение е по-голяма част от бизнеса да плаща коректно своите данъци и осигуровки, по примера на компаниите от сферата на информационните технологии – сектор, който е неоспорим символ на пълна прозрачност на приходите и разходите, подчертават представителите на ИТ индустрията.

„Ние доказано умеем да влагаме, инвестираме много по-добре от държавната администрация в развитие, разкриване на нови и добре платени работни места. Развитие, което носи повече приходи, данъци и възможности те да бъдат използвани за социални дейности”, гласи писмото.

Браншовите организации очакват да работят съвместно с държавата за:

• Привличане на висококвалифицирани специалисти и подкрепа за уреждане на статута на семействата им. Подкрепа на чуждестранните студенти от трети страни, завършили в български висши училища, да придобиват по-лесно разрешение за работа;
• Електронно управление и минимизиране нуждата бизнеса и гражданите да общуват на живо с институциите;
• Образование, което да бъде адаптирано към бързо променящия се свят и пазар на труда;
• Насърчаване на НИРД;
• Осъвременяване на остарялото законодателство, касаещо бизнеса (дистанционна работа, електронни трудови книжки и др.).

Високотехнологичните компании формират голяма част от средната класа и помагат за устойчивото развитие на българската икономика. Точно тези бизнеси са притегателна сила за високообразован талант, за връщането на българи, образовани и реализирали се зад граница, както и за чуждестранни граждани, които избират да продължат тук своето кариерно развитие, да създават семейства и да изграждат живота си, подчертаха от бранша.

„Увеличаването на задълженията към държавата именно за високотехнологичния сектор, който осигурява растежа, иновациите и цялостната дигитализация, е лош сигнал за бъдещето на българската икономика и устойчивостта на сектора, която апелираме да не се приема за даденост”, заключават авторите на писмото.