Софтуерният сектор ще се нуждае от още 32 000 души до 2025 г.

Броят на заетите в софтуерния бранш надхвърля 46 200 души със средна заплата 4857 лв.
(снимка: CC0 Public Domain)

До 2025 година софтуерният бранш у нас ще се нуждае от нови над 32 000 работни места. Това сочат данните от годишния Барометър за състоянието на софтуерния сектор в България, който се изготвя ежегодно от БАСКОМ със съдействието на агенция CBN Pannoff, Stoycheff & Co., на базата на данни от близо 4600 фирми.

Ръстът на софтуерния сектор през 2020 г. е 15%, а според прогнозните данни за 2021 г. ще надхвърли 20,2%, което прави този бранш един от най-бързо растящите в България независимо от пандемичната криза в глобален мащаб.

Над 80% от приходите на софтуерните компании са от износ, сочат данните от Барометъра. Ръстът на приходите от износ е 15% на годишна база през 2020 г. и достига 3,8 млрд. лв., а за 2021 г. се очаква експортната стойност да нарасне с нови 20% и да достигне до 4,5 млрд. лв.

Приходите на софтуерната индустрия продължават да изпреварват ръста на БВП и през 2021 г. се очаква да достигнат 4,3% относителен дял спрямо БВП. Броят на заетите в софтуерния бранш в България за същия период надхвърля 46 200, а брутното месечно възнаграждение е 4 857 лв.

В тази връзка софтуерният сектор е сред двигателите не само на растежа, но и на потреблението. Работещите в сектора са основни потребители на банкови услуги, на туристически, хотелиерски и ресторантьорски услуги, основни купувачи и наематели на имоти.

Фактът, че софтуерните компании не освобождават офисите си, въпреки че немалка част от екипите работят в отдалечен режим, бе потвърден и от Асоциацията на собствениците на бизнес сгради.

„Току-що завършихме едно изследване сред членовете на нашата асоциация – миналата година около 95% от тях са подписали дългосрочни договори за наем и около 95% от тези компании са подновили договорите си за наем със своите наематели. Което показва, че тези наематели – основно от софтуерния сектор – продължават да гледат на офиса като на място, където могат и искат да работят”, сподели Таня Косева – Бошова, председател на асоциацията.

Според данните, софтуерният сектор е сред най-сериозните данъкоплатци в България. Прогнозата за 2021 г. е, че софтуерните компании ще внесат допълнително 170 млн. лв. повече данъци и осигуровки спрямо 2020 г., с което работните места в сектора ще осигурят над 1 млрд. лв. данъчни постъпления в бюджета на страната.

На този фон бяха дискутирани и рисковите фактори, които биха могли да повлияят на растежа на индустрията, сред които освен пазарът на работна ръка, са и конкуренцията, Covid-19, глобалната и националната икономика.

„За първи път най-значимият рисков фактор за развитието на индустрията се оказва държавната политика и в частност дискусиите около данъчно-осигурителната тежест и увеличението на максималния осигурителен праг, който почти всички наши членове намират за притеснителен и рискове по отношение на бъдещите им планове”, заяви Филип Мутафис, член на УС на БАСКОМ.

Сред изводите на БАСКОМ Барометър е, че се наблюдава крехка устойчивост на тенденцията новонаетите в софтуерните компании да са българи, завърнали се  от чужбина, като в някои компании достигат до 13% от общия брой служители.

В рамките на ИКТ индустрията софтуерният сектор вече има най-голям дял и обхваща 40% от нея, потвърди Людмил Стойчев от CBN Pannoff, Stoycheff & Co. „През 2020 – годината на кризата – осигуровките, които плати целият бизнес, бяха минус 90 млн. лв., а цялата ИКТ индустрия плати плюс 50 млн. лв. Разбирате кой вдига нагоре всичките тези пари, които трябва да дойдат от някъде”, каза Стойчев.

„В ИКТ индустрията има много чуждестранни инвеститори. 40 държави са в България, произвеждат БВП и изнасят услуги от България. ИКТ индустрията категорично е №1 по отношение на услугите у нас. Тези компании, идвайки в България, започнаха да показват печалба тук. Американски компании в България държат толкова работни места в ИКТ индустрията, колкото са работните места в цялата българска химическа индустрия, например”, допълни Стойчев.

Министерството на иновациите и растежа, от своя страна, увери, че ще взаимодейства с високотехнологичните индустрии в няколко направления. Специално внимание ще бъде отделено на проблема с липсата на кадри.

„Един от начините, чрез който дългосрочно ще помагаме, е да създадем Съвет за взаимодействие с Министерството на образованието и науката, за да може да служим като проводник на това, което е необходимо за бизнеса и да стимулираме МОН да развива по много по-активен начин кадри от определен тип, от който има нужда индустрията”, заяви министър Даниел Лорер.

„Второто направление е да подпомогнем бранша с вноса на кадри. В администрацията в момента има ясната нагласа това да се случи и нашата молба към вас е да ни залеете с пилотни проекти, за да можем да стартираме някакви нови скъсени процедури за вкарване на квалифицирани кадри от чужбина”, обърна се министър Лорер към участниците в дискусията.

Очакванията на БАСКОМ са до 2025 г. експортът в бранша да възлиза на над 8 млрд. лв., приходите от продажби да надхвърлят 10 млрд. лв., делът на сектора да бъде 7% спрямо БВП, да се открият над 32 000 нови работни места, а приносът към бюджета на страната да достигне 1,78 млрд. лв.

„Вече не сме бутикова индустрия, която не може да се види на радара на данъкоплатците. Успехът на софтуерната индустрия се прехвърля към всички индустрии, тъй като ние работим изцяло на светло. Понеже сме експортно ориентирани, получаваме своите пари по банков път и сме пример за това как трябва да изглежда всеки един сектор от българската икономика”, каза председателят на БАСКОМ Доброслав Димитров.

„Затова сме така чувствителни, когато става дума за данъци. За нас това е правилният начин за допринасяне в икономиката. На останалите индустрии, които изостават в това отношение, трябва да им бъде обърнато внимание, тъй като не може една индустрия да е изцяло прозрачна, а голяма част от останалите да плащат под масата”, допълни той.

„За 20 години броят на заетите в сектора е нараснал повече от 10 пъти. Имаме 10-кратно увеличение на скоростта на сектора по различни показатели. Много малко сектори, да не кажа никой друг сектор в България не би могъл да покаже подобно устойчиво и в същото време бързо развитие. В момента виждаме колко силен е този сектор не само сам по себе си, но и колко значим е той като инструмент за прогреса”, обобщи Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ.