Ръстът в софтуерния ни сектор падна наполовина тази година

България има шанс да бъде лидер в Европа във внедряването на изкуствен интелект в училищата, заяви Доброслав Димитров (вляво), председател на УС на БАСКОМ (снимка: БАСКОМ)

Софтуерният сектор внася данъци и осигуровки, които са три пъти над средното за страната. Това го прави най-солидарният и социално отговорен сектор в България, сочи годишният доклад за състоянието на софтуерния сектор у нас, който се изготвя периодично от Българската асоциация на софтуерните компании – БАСКОМ.

На пресконференция в София от Асоциацията подчертаха, че софтуерният сектор движи потреблението в икономиката, основен инвеститор е в промяната на качеството на средата и е значим фактор за задържане на младите хора (97% от завършващите технологични специалности остават в България) и за привличането на таланти от чужбина.

Продължава двуцифреният ръст на приходите в софтуерния сектор, но темпото му се забавя, според данните от Барометъра на БАСКОМ. Очакваният ръст за 2023 г. е 12,1%, докато през 2022 г. той беше 23,7%. Над 85% от тези приходи са от износ.

През 2022 г. делът на експорта на софтуерни продукти и услуги е близо 1/3 от общия обем на износа на услуги в България. Ръстът на приходите от износ е 25% на годишна база през 2022 г., достигайки 6,35 млрд. лв. През 2023 г. се очаква експортната стойност да нарасне с нови 21% и да достигне до 7,69 млрд. лв.

Съотношението на оперативните приходи на софтуерния сектор спрямо БВП достига най-високата си в годините стойност от 4,3% през 2022 г. Прогнозата за 2023 г. е, че ръстът на дела на софтуерния сектор в БВП отново ще се увеличи и ще достигне близо 4,5%, което ще затвърди позицията на сектора като №1 в икономиката на услугите в страната.

Очакваният спад на ръста на сектора през настоящата 2023 г. коментира Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ: „Допреди два месеца смятахме, че ще пораснем с над 20% и това ни изглеждаше реалистично. В последните 2-3 месеца се започнаха годишните преговори с големите ни партньори от САЩ и Западна Европа и се вижда, че има определено отрезвяване на тези пазари, а ние сме изключително зависими от тях”.

Добрата новина, според него, е, че ръст все пак ще има. Той ще бъде по-голям от много от секторите в България и няколко пъти по-голям от ръста на БВП.

„Но ние винаги сме били доста по-амбициозни. И сега следва да покажем отново нашата адаптивност. Във всяка криза има и много нови възможности. Изкуственият интелект и масовото му навлизане би могло да даде една допълнителна ефикасност на българските фирми, съответно многократно да увеличи производителността”, заяви Брашнаров.

„БАСКОМ направи много срещи на живо със стотици участници, за да повдигнем осведомеността на бизнеса, държавата и отделните общности за изкуствения интелекти и възможностите, които той предоставя. Позитивният пример в това отношение е съвместната ни работа с МОН, с което сме на път да изработим насоки за внедряване на изкуствен интелект в училище. За първи път от доста време насам България има шанс да бъде лидер в Европа в тази сфера”, отбеляза Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ.

Изкуственият интелект би могъл да даде допълнителна ефикасност на българските фирми, смята Георги Брашнаров (вдясно), член на Консултативния съвет на БАСКОМ (снимка: БАСКОМ)

За първи път тази година Барометърът измерва и приносa на ИТ талантите към икономиката на страната през внасяните данъци от личното потребление (вкл. местни данъци и такси). За 2022 г. той е бил в размер на 504 млн. лв. Прогнозата е, че през 2023 г. секторът ще внесе общо над 2 млрд. лв. данъци (ДДС, данък печалба, социални осигуровки, ДОД и данъци през лично потребление) със своите 58 хил. работни места.

Нито една компания – член на БАСКОМ не подкрепя въвеждане на автоматична формула за ежегодно увеличение на максималния осигурителен праг, става ясно от вътрешно проучване на асоциацията. Трусовете в данъчно-осигурителната политика са оценени като най-големият национален риск за развитието на сектора. Сред глобалните рискове са световната икономическа и геополитически кризи.

По отношение на последствията от навлизането на изкуствения интелект – тема, която БАСКОМ направи видима в публичния дебат през последната година – изследването показва, че над 50% от софтуерните компании в България вече използват ИИ на някои позиции, а 16% – на всички позиции.

Поради динамиката в развитието на сектора тази година, традиционната 5-годишна прогноза е сведена само до 2025 г. Тогава се очертава броят на заетите в сектора да достигне 72 500 човека, а приходите да надхвърлят 12 млрд. лв.

Коментар