Софтуерният бранш ще връща българите от чужбина

През последния петгодишен период софтуерният бранш бележи устойчив двуцифрен ръст

Над 2000 мнения на българи от чужбина относно плановете им за връщане в страната събра за броени дни анкета на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Проучването стартира при засилен интерес и протича с нарастваща активност, съобщиха от браншовата организация.

Инициативата „ЗАвръщането” е част от стратегия на асоциацията за преодоляване на недостига от квалифицирани специалисти, който години наред възпрепятства естествения растеж не само на бранша, но и на цялата икономика на страната. Образованието и опитът в чужбина са търсени предимства от работодателите, особено в експортно-ориентирани индустрии, каквато е софтуерната.

Секторът може да предложи не само много добър стандарт на живот, но и възможности за професионална реализация, които са реални алтернативи на тези в чужбина. С инициативата „ЗАвръщането” браншът планира да популяризира възможностите, които предлага.

Анкетата е първа стъпка от инициативата, с която да се събере информация за нагласите на българите в чужбина и причините, поради които биха се върнали в България. Резултатите ще бъдат обявени след изтичане на крайния срок на анкетата – 25 септември 2018 г. – и обработка на резултатите. Проучването се разпространява с подкрепата на Министерство на икономиката, Държавна агенция за българите в чужбина и Фондация Тук-Там.

Според годишното изследване на БАСКОМ – Барометър на софтуерната индустрия в България, през последния петгодишен период браншът бележи устойчив двуцифрен ръст (14% за 2016 г., прогнозни данни за 2017 г. – 12% ), като оперативните приходи са нараснали повече от два пъти – от 928 млн. лева през 2011 г. до 2 млрд. лева през 2016 г. или с цели 121%.

За същия период делът на общите приходи на софтуерната индустрия спрямо БВП почти се е удвоил – от 1,16% през 2011 до 2,22% през 2016 година. За периода 2011-2016 г. броят на работните места в софтуерния бранш е нараснал с 67% – от 13 627 позиции през 2011 г. до 22 703 позиции през 2016 година.

Освен инициативата, насочена към българите в чужбина, БАСКОМ работи и в други направления за преодоляване на недостига на кадри – квалификация и преквалификация на специалисти в България, както и привличане на чуждестранни граждани за работа в българската софтуерна индустрия.

Пример са няколкото софтуерни академии, работата на асоциацията с университетите по редица проекти, включително и международни, за актуализиране на учебните планове и програми за обучение на специалисти, съгласно потребностите на бизнеса и пазара на труда.

Стъпки в същата посока са и стартиралите през миналата година две инициативи на БАСКОМ, в партньорство с водещите ИКТ организации в България, активното сътрудничество на МОН и образователните институции – Национална програма „Обучение за ИТ кариера” (3-годишен модул) и обучение на младежи в професионалните гимназии (5-годишен модул) за придобиване на професионална квалификация „Приложен програмист”.

БАСКОМ работи активно и с ангажираните държавни институции в посока оптимизиране на нормативната уредба по отношение на процедурата за наемане на висококвалифицирани специалисти от страни извън ЕС и издаване на съответните разрешителни за работа в България (т. нар. „синя карта”).

Коментари по темата: „Софтуерният бранш ще връща българите от чужбина”

добавете коментар...

  1. Никой

    Ще върне българите от чужбина, ама на кукуво лято!
    Политически изверги са това дето управляват страната, че изгониха толкова много хора. Останаха само тези дето не искат да работят от малцинствата и бандитите във властта.
    Бог да пази България!

  2. asd

    С пликове пари под масата ? 😀

  3. :о)

    Много се съмнявам програмист установил се в западна европа да се върне тук.
    Там получава поне Х2 или Х3 на парите, които се взимат тук.
    Голям блян са “големите заплати” в този сектор – да , големи са за хората бачкащи извън софтуерния бранш, но за програмист на “западна заплата” това ще е да си намали парите
    поне наполовина.
    Тези компании отварят офиси и търсят работна ръка тук за да съкращават разходи,
    не за да ги увеличават.
    От някоя друга сфера може да се върнат хора (примерно берачи на ягоди от Англия)
    ама от софтуерната, дълбоко се съмнявам.
    Особено като знам какъв културен шок ще срещнат със задавеопазване, образование, всекидневна сигурност, администрация…да продължавам ли ? 🙂

  4. Anonymous

    Иване, не знам какво разбираш под ” положението в БГ е много сериозно”. Но това което си видял е било назначения с държавни пари на разни роднини и приятели на мадридският любител на хазарта.

  5. Иван

    Не е майтап положението в БГ е много сериозно. Преди години от времето на Саксофонския цар бях назначавани чудестранни експерти и при това пенсионери, които да работят в България като консултанти на заплати по 60 000 лева на месец сумата е точна. Сега също има таквиз хора които правят експеризи със заплати от 16 000 лева нагоре + проценти от договори за милиони за разните частни и обществени поръчки и концесии.

  6. Жоро

    Това, някакъв майтап ли е ?

  7. Йордан

    Така е, тук стандартът на живот на програмистите е много висок. Много по-висок от този в Германия, Англия, Щатите…

    Даже се опасявам, че след Брекзит англичаните като разберат какви заплати получават програмистите тук, ще залеят пазара в България със хидяли супер специалисти. И съответно има опасност хиляди български джуниът програмисти да останат без работа, без никакви перспектива и шанс за реализация.

  8. Специалист от чужбина

    Е да кой ли ще иска да се връща в Булгария пълна с феодални алчни бизнесмени и държавни служители? Определено ще си върнат от чужбина своите протежета деца и роднини разглезени и също толкова некадърни колкото нашите трайно установени феодали в България. Ще таковат разни хора парашутисти спуснати отгоре само на шефски постове. Нищо повече от това една измет с друга измет да ни турят, която е била у чужбината. Децата и внуците на нашите сегашни дупетати с купени дипломи от чужбина ще натаковат нещастната ни държава и ще плащаме скъпо и прескъпо.

Коментар