Технологичната общност е измислила всевъзможни начини да говори за важността на данните днес – наричаме ги новото „черно злато” дори. Но може би най-лесният начин да преценим какво мисли бизнесът за данните е да видим колко харчи за тях. В това число значение има и как са се променили разходите на бизнеса с течение на времето.
Проучване на Gartner сочи, че предприятията са похарчили 38,6 милиарда долара за системи за управление на бази данни през 2017 г. Ами днес? Според анализатора Мерв Ейдриън, става дума за близо 80 милиарда долара. Е, по думите на специалистите, това без съмнение представлява „безпрецедентен” растеж.
Истината обаче е, че данните не са станали много по-важни. Те винаги са били важни. Просто сега са много по-“облачни”. Защо това има значение?
Колкото и впечатляващ да е растежът на пазара на бази данни, „най-голямата тенденция продължава да бъде огромното въздействие на прехода към облака”, коментира Ейдриън, цитиран от TechRepublic. Облачните бази данни вече генерират приходи от 39,2 милиарда долара, което е повече от 49% от всички приходи от бази данни.
Това е сравнително ново явление, но изглежда, че то ще има влияние за дълго. Може би най-лесният начин да си представим какво се случва е да погледнем графиката на Gartner, която илюстрира тенденциите на пазара – анализаторската компания е нарекла тази схема с илюстративното наименование „спагетите на системите за управление на бази данни”.
Някои ще бъдат потресени от факта, че Oracle е загубила лидерската си позиция, други – че Microsoft е начело, но най-много си заслужава да се обърне внимание на светлосините криви. Те представляват тенденциите при доставчиците на облачни бази данни. И, както се вижда, всички светлосини линии вървят устремно нагоре.
Видно е, че още от около 2013-2016 облачните бази данни създават разрив на пазара. AWS, Microsoft и Google са готови да се възползват от тази промяна в разходите на предприятията, мигриращи от локални инфраструктури към облака. И това не е случайно: облачните бази данни приближават данните до потребителите и до създателите на данни, като правят много по-лесно мащабирането на основната инфраструктура.
Ако добавим към това и значително по-голямата лекота на управление – получава се перфектен „триефект”, казва Мат Асей, специалист бази данни в TechRepublic. Всичко това благоприятства навлизането на облачните база данни.
Също така е интересно да се наблюдава преразпределението на водещите позиции в класацията на доставчиците на бази данни. Oracle е слязла след плътна поредица от години на доминация. Сега „оракулът” е на трета позиция по общи приходи от бази данни, отстъпвайки на Microsoft, която след много години на второ място вече е лидер.
AWS, стартирайки през 2013 г., вече е на второто място. Google, от своя страна, бележи стръмен растеж, измествайки мастодонтите IBM и SAP, за да стане четвъртият по големина доставчик на бази данни.
Накратко, облакът е променил толкова много неща, че нито една технология и нито една ниша не остава недокосната от новата тенденция. Видимо живеем в нова ера в компютинга и както обичайно се случва с промяната на епохите, някои големи играчи отпадат, докато други се появяват и се радват на бърз възход.
Обикновено подобни промени се случват в продължение на десетилетия, но облакът промени и това – „компресира” драматичната промяна в много по-кратко време.
Не бе Джони
това е модата
когато облакът отлети и не работи и фирмите спрат да работят поради обързаност с данните
и когато дойдат фалити и глада
всичко ще си дойде на мястото
Лека полека нещата вървят към монополи, окрупняване, зависимости, ИИ. Вижда се какво става като си вързан към един газов монопол как нeма мърдане. Чудя се на тези компании, които с лека ръка си дават данните на Амазон или Алибаба например. ИТ-тата ли станаха прекалено скъпи или менажерите решават да ги махнат.