Британски морски консорциум завърши успешно изпитанията на водороден енергиен хъб от следващо поколение – плаваща автономна система, която разработчиците наричат първата в света платформа за захранване на кораби, независимо от бреговата електропреносна мрежа.
Проектът „Водороден енергиен хъб” на ELIRE Group е разработен като решение за снабдяване на големи плавателни съдове с чиста енергия, докато са в пристанище, без да се свързват с наземна инфраструктура.
Изпитанията бяха част от шестмесечна демонстрационна програма за морски еко-технологии, подкрепена от британския регулатор, за намаляване на емисиите в корабоплаването, и включваше тестове на хидродинамиката, структурната здравина, електрическите системи и експлоатационната надеждност.
Системата е базирана на три модулни, шестоъгълни плаващи платформи, които, когато се сглобят, образуват единен комплекс с площ от приблизително 1200 квадратни метра.
Хъбът разполага с комбинирана електроцентрала: батерийни акумулатори с общ капацитет от приблизително 45 MWh, горивни клетки с капацитет от приблизително 1,3 MW, генератори на водород и слънчеви панели с мощност 146 kW.
Всичко това е интегрирано в автономна електрическа мрежа, способна директно да предава енергия към плавателните съдове. При пикова работа хъбът може да генерира до 5 MW мощност и приблизително 91 MWh енергия седмично.
Принципът на работа се основава на хибриден дизайн: горивните клетки непрекъснато презареждат батериите, осигурявайки бърза реакция на системата, когато плавателният съд е свързан, докато генерирането на слънчева енергия намалява потреблението на водород.
Според разработчиците, системата консумира приблизително 7,5-8 тона водород седмично, който се съхранява в седем модулни резервоара, вградени в платформата. Зареждането с гориво е приблизително два пъти седмично, което позволява на комплекса да поддържа непрекъсната работа.
Автономната плаваща архитектура е насочена към едно от ключовите предизвикателства на „зелената” модернизация на пристанището: недостиг на наличен капацитет в бреговите мрежи и продължителни процеси на одобрение за изграждане на нови подстанции.
За разлика от традиционните решения на сушата, такива проекти могат да бъдат внедрени по-бързо и не изискват обширни строителни работи на сушата.
В бъдеще подобни системи се разглеждат като потенциална алтернатива на традиционната инфраструктура за електрозахранване на кораби на сушата, особено за пристанища, където модернизацията на мрежата е технически или икономически ограничена.
