Мобилността, големите данни и фокусът върху потребителя са трите пазарни тенденции, които принуждават компаниите да възприемат облака. Изборът на решение зависи от многобройни и понякога противоречиви изисквания и се свежда до три типа клауд среди – частен, публичен или хибриден облак.
Хибридният облак съчетава предимствата на частния и публичния облак и елиминира някои от техните недостатъци
Най-важен е етапът на планиране, който в голяма степен определя бъдещата ефективност на предпочетения облачен модел, отбелязва DataCenterKnowledge.com. Всеки един от трите модела има своите предимства, в зависимост от целите на организацията.
Частният облак е отлично решение за компании, които искат да запазят своето локално управлявано оборудване. То се намира под контрола на ИТ специалистите на конкретната организация и може да бъде разположено както в съществуващите центрове за данни, така и в отдалечени частни дейта центрове.
Публичният облак е най-подходящ за организации, търсещи среда за тестване и разработки, без да плащат за оборудване, което ще ползват временно. Този тип облак е идеален и за компании, които искат да си подсигурят възможност за оперативно мащабиране на инфраструктурата при необходимост.
Хибридният облак обединява предимствата на частния и публичния облак, като позволява на организациите да увеличат гъвкавостта на инфраструктурата и елиминират някои недостатъци, характерни за първите два модела.
Появата на облака помогна на много организации да излязат извън пределите на физическите си центрове за данни. Новите типове облачни технологии им позволиха бързо да консолидират и развият ИТ средите си, при това на достъпна цена.
Заоблачиха се перспективите пред облаците, откакто Сноудън изпя наглия навик на янките и англичаните, да си пъхат гагата навсякъде, където не им е работа. Колкото и “антитерористично” да са настроени фирмите, крайно невероятно е, доброволно да се хостват при NSA…