Интернет на нещата ще се реализира тогава, когато неговите удобства са „обърнати” към индивидуалния потребител, според участници във форума за IoT в София
Когато дадена нова технология позволява на индивидуалния потребител да си създава комфорт и да прави живота си по-приятен, тогава в практиката навлизат неща като „умните” системи и „интернет на нещата”, сподели Олга Стоичкова, търговски директор на Sofia Airport Center, Tishman Management Company, по време на IoT Forum 2016, организиран от IDC България.
Смарт функциите започват да се прилагат в търсене на по-голямо лично удобство. Това може лесно да се види в начина, по който хората взаимодействат с „умните” сгради. „В бизнес сградите има иновации като например системи, интегрирани в осветителните тела, които позволяват на човек чрез смартфон приложение да контролира осветеността на работното си място. Те позволяват и управление на климатизацията през телефона”, разказа Олга Стоичкова.
Наблюденията в SAC сочат, че мнозина от работещите интензивно използват тези възможности. „Най-често наблюдаваме промени на режимите на отопление и охлаждане – на жените винаги им е студено, а на мъжете вечно им е горещо и всички търсят начин да създадат комфорт за себе си чрез индивидуални настройки за „своята” зона, където работят”, сподели Стоичкова.
Интернет на нещата ще се реализира тогава, когато неговите удобства са „обърнати” към индивидуалния потребител, убедена е Олга. „Той иска сам да може да контролира и да си създава комфорта, който му е нужен”.
Един съществен въпрос обаче, който произлиза оттук, е този за общата енергийна ефективност. Въвеждането на индивидуалните настройки може да е в разрез с общите настройки за максимална енергийна ефективност, които системата за сградна автоматизация изчислява. „Тук идва ред на намесата на сградния мениджмънт – той трябва да се включи с известно регулиране, за да може да има максимално добър синергичен ефект от технологиите”, смята Стоичкова.
Проблем за реализацията на умните сгради, според нея, остава фактът, че държавата не осигурява никакви стимули за създаването на подобни постройки. Напротив, те са в известен смисъл „санкционирани”, защото стойността им е висока и плащат по-тежки данъци.
Действително у нас нововъведенията и иновациите се случват не благодарение на, а въпреки държавата и нейните регламенти, посочи Атанас Георгиев, издател на сп. Utilities и участник в дискусията. По думите му, въвеждането на смарт-електромери у нас е спънато още преди няколко години, след анализ на ДКЕВР, според който разгръщането на програма за смарт-електромери е… нерентабилно.
В този смисъл, според Георгиев, действително индивидуалните предпочитания и личният стремеж на хората към комфорт и финансова ефективност са факторът, който ще превърне в реалност нововъведения като интернет на нещата (IoT).
Всичко това оставя отворен въпроса за сигурността, подчерта Стефан Вълков, управител на „Метеринг” ЕООД. Практиката показва, че в подобна сложна среда възможностите за пробив са многобройни. Все пак остава в сила разбирането, че не друго, а именно индивидуалният потребител трябва да е в центъра на всяка разработвана система, посочи Вълков. „Едва след това идват другите фактори като енергийната ефективност, например. Това са принципите в регулациите на Европа”.
