Интелигентните фабрики – емблема на т.нар. „Индустрия 4.0” – и интелигентните градове ще разчитат все повече на контекстуализацията, или предоставянето на данни в зависимост от конкретния потребител в конкретната ситуация. Всъщност, вече има машини, които използват контекстуализацията, макар да не я наричат точно така, и това са автономните автомобили. Умните пътища също стъпват на контекстуализацията.
Този подход ще залегне в основата на бъдещото развитие на изкуствения интелект и ще разчита най-вече на информацията, която хората предоставят сами за себе си като потребители на различни технологии. Информацията може да е във вид на текст, изображение, графика, синтезирана реч – това също зависи от контекста.
В светлината на очерталата се тенденция техническата комуникация все повече ще се занимава с въпроса за преживяването на потребителите като цяло. Професионалистите от тази област са изправени пред промяна в начина, по който създават информация. Обратът в професията им ще бъде централна тема по време на конференцията Evolution of Technical Communication 2018, която ще се проведе на 31 май и 1 юни в София.
За тенденциите в сферата разказа Анди Макдоналд – експерт с 30-годишен опит в сферата на техническата документация и съосновател на Information 4.0 Consortium – организация, чиято цел е дефинирането на нови информационни концепции, структури, модели и процеси, свързани с Индустрия 4.0, изкуствен интелект и добавена реалност (augmented reality).
Етичните ценности трябва да бъдат заложени в самото начало на технологията, казва Анди Макдоналд, експерт с 30-годишен опит в сферата на техническата документация и съосновател на консорциума „Информация 4.0”
Г-н Макдоналд, Вие сте съучредител на консорциума Information 4.0. Защо беше създадена тази организация и каква е нейната цел?
Първоначалната ни мотивация за създаване на консорциума стъпваше на всичко, което се случва около Индустрия 4.0, с цел стимулиране на интелигентните заводи. Забелязахме, че все още няма ясна представа за информационния компонент – доставката на съдържание към промишлените роботи.
Втората ни мотивация е ролята на информацията във всички технологии, свързани с изкуствения интелект. Това, в което сме сигурни, е, че данните или информацията е нещото, което ще даде стойност на тези нови технологии.
По-голямата част от усилията в момента са свързани с желанието да накараме тези технологии наистина да работят. Информационният аспект почти не се разглежда. Затова една от основните цели на консорциума е взаимодействието с хора и фирми, създаващи подобни технологии, така че двата свята да се разбират взаимно и да работят заедно.
Наличието на лесно достъпна информация в тези технологии може да изисква промени в начина, по който я създаваме и предоставяме. Една илюстрация е използването на информация в чатботовете, където информацията трябва да бъде „молекулярна” и да се вмества в разговор.
Консорциумът ще работи със специалисти и доставчици на технологии, за да разбере какви промени трябва да се направят в бъдещите техники и инструменти за писане, за да се постигне това.
Много учени и общественици се притесняват, че технологиите скоро могат да се окажат извън контрол. Споделяте ли техните опасения и смятате ли, че технологията може да остане хуманна само в синергия с информацията?
Един от проблемите, с които се занимаваме, е, че хората трудно могат да разграничат рекламните послания от реалната ситуация, когато става дума за изкуствен интелект (ИИ) и свързаните с него технологии. Интелигентността в ИИ все още е много далеч и това, което всъщност виждаме в момента, е използването на някои от свързаните с него технологии, които ще допринесат потенциално за изграждането на интелигентна система – такива като обработката на естествен език (NLP), „дълбокото” познание, разпознаването, подобрената реалност. Във всички тези области ние все още сме в експерименталната фаза. Не всички от тях имат ясна проекция като бизнес модел и съвсем малко от тях се занимават с това как да се поднася информационното съдържание.
Не сме убедени, че самите технологии скоро ще се окажат извън контрол. Никоя от тях няма способността да бъде напълно автономна по отношение на интелигентността. Извън контрол може да се окаже това, с което технологията борави – и технологичните компании го използват в своя бизнес. Последните истории с Facebook го илюстрират. Етичните ценности трябва да бъдат заложени в самото начало. Лицевото разпознаване е разработка с огромен потенциал, но има и голям риск от злоупотреба.
Хуманистичната част от етичното уравнение ще бъде информацията, създадена в синергия, да. Една от неизследваните технологии за информация е блокчейн, която може да помогне много за валидността и прозрачността. Област, която виждаме, че се развива сега, е тенденцията за мобилно, „в движение”, постоянно учене.
С възхода на изкуствения интелект как се променят информационните потоци?
Да, целият поток от информация ще се промени, въпреки че да се каже как точно ще се промени е по-скоро в сферата на прогнозите. Информацията ще бъде все повече вграждана в технологиите и ще бъде използвана като „сплав“ в реакциите, определени от въпросните технологии. Така че това променя целите понятия за статиите, темите и документите, каквито ги виждаме. Някои данни ще бъдат генерирани от технологиите и ще се „сглобяват” с други източници „в движение”. Това крайно съдържание не винаги ще бъде текст, може да е комбинация от различни форми на съдържание. Обратната връзка ще се ускори и ще изисква реактивни системи. Ще доминира динамичният аспект на информацията.
Има и прогнози, че много от работните места ще бъдат напълно автоматизирани и хората ще станат ненужни. Как това засята общността на техническите комуникатори?
Всъщност не знаем истинския ефект на технологиите върху работните места. Потенциалът на ИИ е да се намалят повтарящите се задачи, така че виждаме стремеж към премахване на работните места в складовете, доставките, рутинните процедури в производството. Това е по-скоро автоматизация, отколкото изкуствен интелект. В този смисъл технологиите помагат, а не заменят, макар че съчетаването на двете оказва въздействие върху работните места. В световен мащаб ще има по-малко рутинна работа и повече квалифицирани работни места.
Вижте, изкуственият интелект не може да пише. Той не е креативен. Неговото използване ще промени начина, по който ние трябва да пишем.
В общността на техническите комуникатори ще пишем все повече и повече в полза на интеграцията на системи, които осигуряват услуги чрез технологиите. Това ще премахне бариерите между маркетинга, документацията и поддръжката, например. Техническата комуникация все повече ще се занимава с въпроса за преживяването на потребителите като цяло. Също така ще отделяме повече време за управление, коригиране, тестване и обратна връзка в реално време.
Каква е ролята на „контекстуализацията” в това?
Един от потенциалите на технологиите, свързани с ИИ, е предоставянето на информация, която е все по-персонализирана. Основният принцип е, че колкото повече устройства знаят за мен – къде съм и какво правя, толкова по-сложна е информацията, независимо дали става дума за комуникация, създадена от технически системи като финансовите. Контекстуализацията ще разчита на информацията, която предоставяме сами за себе си като потребители, и на параметри, определени от сензорни системи.
Интелигентните фабрики и интелигентните градове ще разчитат в голяма степен на контекстуализацията, въпреки че за момента тя е само еднопосочна. Автономните автомобили вече използват контекстуализацията, макар да не го наричат точно така. Пътуването и реагирането на трафика и инцидентите са контекстуализиращ модел.
Но как това променя работата на специалистите по техническа комуникация?
Информацията за подробните „персонални” типове трябва да бъде събирана в движение. Освен потенциалното променяне на начина, по който създаваме информация, това изисква от нас и да търсим начини за създаване на метаданни, съвместими с контекста. Това може да се направи правилно, само ако има приет глобален модел.
Не е ли това в основата на т. нар. чатботове?
Чатботовете и личните асистенти се въртят точно около контекстуализацията. Това е нещо, с което не се справят добре понастоящем, и е потенциалната причина да се провалят. Единственият начин да разбереш какво иска клиентът на един чатбот днес е да задаваш въпроси и да ги интерпретираш чрез NLP.
Това помага да се определи някакво неясно намерение, например купуване на артикули в търговски обект. Ако искаме да създаваме подходящи асистенти обаче контекстуализацията е изключително важна. Тя ще помогне да се разбере по-добре потребителската среда: нивото на опит, професионалната област, позицията на работния поток и т.н. ще помогнат за предоставяне на повече информация. Професионалистите от сферата на техническата комуникация ще трябва да проектират съдържанието като матрица и да помогнат то да е откриваемо чрез разбиране за това как функционира „сглобяването” на „летлива” информация от множество източници.
