Япония иска да води парада при вертикално излитащите коли

Досега летящата кола беше просто мечта, но с иновации в двигателите и батериите, е време да стане реалност

Електрически дронове, резервирани чрез смартфони, вземат хората от покривите на офисите им, за да ги закарат вкъщи – съкращавайки времето за пътуване с часове, намалявайки нуждата от паркиране и оставяйки градския въздух чист, без смог…

Тази визия за бъдещето е водеща за проекта „Летяща кола“ на японското правителство. Големият оператор All Nippon Airways, производителят на електроника NEC и над дузина други компании и академични експерти се надяват до края на годината да са готови с „пътна карта“ за плана. И, ако съдим по емблематичния напредък на Япония в сферата на високите технологии досега, има какво да се очаква от този проект.

„Това е толкова нов сектор и Япония има шансове да не изостане“, казва Фумиаки Ебихара – държавният служител, отговарящ за проекта.

Време е мечтата да стане реалност

Засега никой не вярва, че в скоро време хората ще се возят на безпилотни летящи коли. Съществуват много препятствия, като например необходимостта от регулации, проблемите с дълготрайността и капацитета на батериите и, разбира се, съображенията за безопасността. Но нима не е било така и с наземните автомобили и самолетите?

Летяща кола следва да се разбира като въздухоплавателен съд, който е електрически, или хибридно-електрически, с възможност за безпилотно управление, което може да се приземява и излита вертикално, обяснява Ебихара. Този род машини често се наричат още EVtol, което означава „електрическо въздухоплавателно средство с вертикално излитане и кацане“.

Повечето концепции за летящите коли са за дронове, достатъчно големи, за да возят човек. Всички те обещават да бъдат по-добри от хеликоптерите, които са скъпи за поддръжка, шумни при летене и изискват обучени пилоти, казва Ебихара.

Доскоро подобни идеи можеха да се видят само в холивудските филми и детските анимации. „Досега това беше просто мечта, но с иновации в двигателите и батериите, вече е време да стане реалност“, казва японецът.

Инвестиции с и без план

Частните инвестиции в тази нова технологична надпревара не са малко. Google, производителят на дронове Ehang, производителят на автомобили Geely в Китай, Volkswagen в Германия и редица други фирми вече инвестираха доста в технологията на летящите автомобили. В Япония частните фирми също работят в тази посока.

Наскоро Toyota Motor инвестира 500 млн. долара в съвместен проект с Uber за разработване на технология за самоуправляеми возила за споделено пътуване; отделно от това компаниите от групата Toyota са инвестирали и 42,5 милиона йени (375 хиляди долара) в японската Cartivator, която работи върху проектирането на летяща кола.

Надеждата на Япония е в крайна сметка с летяща кола да запали факлата на Олимпиадата в Токио през 2020 г. Засега не е ясно дали страната ще смогне да изпълни тази цел: на демонстрация миналата година първото тестово устройство катастрофира, а видеозаписи от по-скорошни демонстрации показват, че летящите коли вече летят по-стабилно, но в затворено пространство, безпилотни и „оковани“.

Скептиците са много. Един от тях е изобретателят Илън Мъск, шефът на Tesla, който казва, че дори дроновете-играчки са прекалено шумни, а всяко нещо, което е „1000 пъти по-тежко“, ще бъде „непрактично“. „Ако искате летяща кола, просто сложете колелета на хеликоптер“, казва Мъск в интервю.

Япония обаче не мисли така. Докато учените чертаят пътната карта на развитието на технологията в страната, правителството не бездейства.

Експерименти на ход

То е възприело напредъка на Uber по работата с EVTol машини. Самата Uber казва, че Токио ще е „първият стартов град за достъпни граждански полети чрез новата услуга UberAir“. За разлика от обикновените самолети с аеродинамичен дизайн и две крила, машините „Elevate“ на Uber приличат на малки джетове с няколко витла отгоре.

Компанията съобщава, че планира полетни демонстрации от 2020 г. и старт на търговската услуга около 2023 г. Наред с това Uber заяви в скорошна презентация в Токио, че предвижда въздушно трасе между двете международни летища на града. Спестяването на време ще е основен фактор в полза на пускането на тази услуга.

Инфраструктура и условия

Визията на Uber предполага използването на „хелипорти“ на покривите. Може би обаче ще са нужни и големи нови конструкции за „паркиране“ на EVTol машините, когато се стигне до масовизиране на услугата.

Под въпрос остава и квалификацията за управление. Безпилотните машини са напълно законни в Япония, САЩ и други държави, но има ограничения за това къде могат да бъдат карани. Има и изисквания за предварително одобрение.

В Япония операторите на дронове трябва да се лицензират и те могат да направят това, след като изкарат курс. Няма изискване за разрешително, подобно на шофьорската книжка при автомобилите.

Возенето на хора над населени места би променило и други условия. Напредъкът в технологиите навярно ще доведе до преработване на авиационните регулации и контрола на безопасността на въздушния трафик.

Предизвикателствата

Японските автомобилни компании и производители на електроника имат технологията и способността да произвеждат супер леки материали, което би могло да даде на страната предимство в бизнеса с летящи автомобили. Точно както автомобилът е „победил“ каретите с коне, придвижването с летящи коли на къси разстояния на теория би могло да доведе до промяна в начина, по който живеят хората, посочва Ебихара. Небето е празно, за разлика от улиците на земята, посочва той.

Дали обаче хората ще възприемат новите превозни средства и как? Ацучи Тагучи, дронограф (фотограф, който снима с дрон), казва, че тестовите полети могат да започнат скоро, макар че летящите коли няма да се превърнат в реалност поне още няколко години. Така е, защото основната технология за стабилно летене вече съществува – предвид последните подобрения в сензорите, роботиката и цифровите камери.

Растящият недостиг на работна ръка в Япония обаче ще е проблем. Това допълнително създава затруднения за реализирането на технологията, казва Тагучи, който преподава в Токийската филмова школа Digital Hollywood.

Витлата на продаваните на пазара дронове са опасни и някои от неговите ученици вече са загубили пръстите си заради неправилно боравене с машинките. По-големите витла, необходими за вертикален полет, биха увеличили опасностите. Може да се наложи те да бъдат покривани някак, за да предпазват хората.

Устройствата може да се нуждаят от парашути, за да се омекотят кацанията. При катастрофа тези уреди може би ще трябва контролирано да се самовзривяват, за да се гарантира, че парчетата, които падат на земята, ще бъдат по-малки и няма да нанесат големи поражения.

„Мисля, че едно от най-големите предизвикателства си остава безопасността“, казва Тагучи.