Малко хора обръщат внимание на пътната ситуация, която се вихри около тях, когато се возят като пътници – дори ако пътуват на предната седалка. Точно това може да породи проблем при навлизането на частично автоматизираните превозни средства (полу-безпилотни коли).
Известни като „автоматизирани автомобили от второ ниво“, частично автоматизираните коли могат да поемат контрола на кормилното управление, ускоряването и забавянето. Системата Tesla AutoPilot е популярен пример, но компании като Cadillac, Volvo, Audi и Nissan също предлагат частична автоматизация.
Въпросните автоматизирани автомобили, макар да са предназначени да оптимизират комфорта и безопасността на шофьора, изискват водачът да остане в режим на готовност да се намеси, когато автомобилът се движи в автономен режим. Това означава да се обръща особено внимание на околната пътна обстановка. Шофьорът трябва да поеме контрола над превозното средство, ако възникне непредвидена ситуация.
Звучи лесно, но не е!
Пасивна умора и разсейване
Има две основни причини, поради които хората трудно обръщат внимание на околната пътна обстановка, особено за продължителни периоди от време, когато някой друг шофира.
Първо, хората са склонни към пасивна умора. Когато при шофиране не се изисква често използване на системите за управление на превозното средство, това намалява вниманието на водача. Пасивната умора настъпва бързо, дори само след 10 минути път. Спокойният, равен и гладък път може дори да приспи шофьора.
Второ, продължителните периоди на автоматизирано шофиране могат да направят возенето скучно за водачите, останали в режим на готовност. Отегчените шофьори са склонни да се разсейват. Те неволно насочват вниманието си към дейности, които са стимулиращи – като например използване на телефона, четене на списание или гледане на филм, или най-малкото – разглеждане на околностите. Тенденцията е особено силна при водачите, които изпитват високо ниво на доверие в автоматизацията.
Изброените „странични ефекти“ от автоматизацията в автомобилите нееднократно са демонстрирани както в симулирани, така и в реални проучвания.
Риск за безопасността
Шофьорите, които не следят внимателно околната пътна обстановка при движение на колата в частично автоматизиран режим, могат да представляват значителен риск за безопасността – и за себе си, и за другите. При тях е по-малко вероятно да успеят да предвидят потенциално критични събития, изискващи поемане на контрола над превозното средство. Следователно те ще са неподготвени да овладеят автомобила навреме.
Трагичната смърт през 2016 г. на водача на един от частично автоматизираните автомобили на Tesla се дължи именно на това. Докладът на американския Национален съвет по безопасност на транспорта отбелязва, че освен проблемното поведение на водача на камиона, принос има и “невниманието на водача на автомобила, дължащо се на прекомерната зависимост от автомобилната автоматизация, което е довело до липсата на реакция на шофьора спрямо присъствието на камиона“.
Как да останем нащрек?!
Производителите на автономни превозни средства изглежда са наясно с проблема. Наясно са и с необходимостта взаимодействието между водача и автоматиката да бъде „обезопасена“. За да вземат мерки, автопроизводителите правят колите така, че возилата изискват водачите да държат ръка на волана, когато автомобилът се движи сам, или периодично да докосват волана, за да сигнализират, че са нащрек. Засега не е ясно дали това е ефективна стратегия за запазване вниманието на шофьорите.
Присъщият на хората мързел обаче на свой ред води до прилагането на всевъзможни хитрости за заобикаляне на тези средства за ангажиране на вниманието. Например, някои шофьори поставят бутилка с вода върху волана – вместо ръката си.
От друга страна, дори ако водачът докосне волана, когато се изисква, каква е гаранцията, че очите му не са фокусирани на друго място? Той може, например, да гледа мобилния си телефон. А дори и погледът му да е на пътя, когато докосва волана, то съзнанието му може да е „другаде“. Има доказателства, че периодите на продължително автоматизирано движение карат умовете на шофьорите да блуждаят. В такива ситуации водачите може да не забелязват нещата по пътя, дори ако ги гледат физически.
Всичко това поставя въпроса дали частично автоматизираните превозни средства могат да накарат шофьорите да са внимателни към пътната ситуация по време на периодите на автономно движение. Изследователите активно се опитват да разработят начини за справяне с проблема.
Една наскоро публикувана статия предлага набор от принципи за проектиране на интерфейса човек-машина – технологията, вградена в автомобила, която му позволява да съобщава вести на водача си (и обратно). Според много учени обаче и това не е решение. Докато превозните средства не станат автоматизирани до такава степен, че вече да не е необходимо водачите да обръщат каквото и да е внимание на пътната обстановка, липсата на внимание от страна на водача вероятно ще остане проблем за пътната безопасност.
Ами умната кола?
Същият проблем може да се окаже сериозно предизвикателство и за бъдещите умни, безпилотни коли. Ще могат ли те да „фокусират вниманието си“ върху най-важния аспект от движението в даден момент?
Безопасната работа на тези превозни средства ще се определя до голяма степен от софтуерните алгоритми, които ги управляват. Подобно на човека-водач, превозното средство, задвижвано от компютърни алгоритми, ще трябва да приоритизира вниманието си върху дейностите, които са от решаващо значение за безопасното движение.
Но как да проектираме алгоритми, които определят на какво трябва да „обръща внимание“ превозното средство най-много в даден момент? Проектирането на автоматизацията може да направи автономните превозни средства също толкова опасни, колкото са и разсеяните шофьори.