След месец са възможни „каскадни“ сривове в глобалната мрежа (източник: CCO Public Domain)
Наближава ключов момент за интернет, известен като „Деня 768К“, и някои мрежови администратори изпитват притеснения заради евентуални прекъсвания на уеб-услугите, породени от остаряло мрежово оборудване.
Страхът им не е неоправдан. Много компании са взели мерки да се предпазят от проблема. Въпреки това са възможни някои „каскадни“ сривове.
Какво е „Денят 768К“?
Терминът 768К е формиран по аналогия на „Деня 512К“. Той се случи на 12 август 2014 г. Тогава стотици интернет доставчици претърпяха срив, който костваше колосални щети, заради нереализирани търговски сделки, изгубени такси и плащания, пропуснати ползи и др. – всичко това заради липса на интернет връзка или загуба на пакети.
„Денят 512К“ се случи, защото рутерите изчерпаха TCAM паметта* си за съхраняване на глобалната маршрутизираща таблица BGP. Таблицата представлява файл, който съдържа IPv4 адресите на всички известни мрежи, свързани към интернет.
По това време голяма част от интернет се насочваше чрез устройства, които имаха памет за съхраняване на не повече от 512 000 интернет маршрута. Ала когато на 12 август 2014 г. щатският телеком Verizon добави 15 000 нови BGP маршрута, това доведе до внезапно „преливане“ на глобалната маршрутизираща таблица BGP над 512 000 реда – изневиделица.
При по-старите маршрутизатори се оказа, че файлът с таблицата за маршрутизация е „препълнен” – разпределената му памет е недостатъчна. Това доведе до ситуацията, в която се получава срив на устройствата всеки път, когато се опитват да четат или работят с файла. Засегнати бяха хиляди фирми, включително и големи компании като Microsoft, eBay и др.
Много от старите маршрутизатори впоследствие получиха аварийни „кръпки“ на базовия си софтуер. Това позволи на мрежовите администратори да зададат по-висок праг за размера на паметта, разпределяна за работа с глобалната таблица за маршрутизация BGP. Много мрежови администратори последваха инструкциите в документацията, предоставена по това време, и определиха нова горна граница за паметта: 768 000 или накратко 768К.
Ето, че сега глобалната маршрутизираща таблица BGP е на път да достигне лимита от 768 000 за паметта, с която борави.
Според CIDR Report – уебсайт, който следи глобалната маршрутизираща таблица BGP, размерът на файла би трябвало да е 773 480 записа. Все пак тяхната версия на таблицата не е официална и съдържа няколко „дубликата”.
Един Twitter бот на име BGP4-Table, който също проследява размера на глобалната таблица за маршрутизация в очакване на „Деня 768K“, определя действителния размер на файла на 767 392 записа, което на е на косъм от „преливане“.
„Денят 768К“ до един месец
Според специалисти, денят на „преливането“ ще се случи в рамките на месец. Това е мнението на Аарън Глен, мрежов инженер в AAGICo в Берлин, и Джим Траутман, директор на Neutral Internet Exchange на Северна Нова Англия, споделено пред ZDNet.
Според двамата експерти, събитието няма да предизвика такъв глобален срив като този през 2014 г. И Глен, и Траутман очакват да бъдат засегнати предимно по-малки, локални доставчици.
Подготовка за „Деня 768K”
Добрата новина е, че мрежовите администратори знаят за „Деня 768” от доволно много време. Повечето от тях са подготвени. Те са направили или замяна на старите рутери с ново оборудване, или са направили настройки на фърмуера, които позволяват на устройствата да се справят с глобалната маршрутизираща таблица BGP и при надхвърляне на 768 000 маршрута.
Все пак специалистите предупреждават, че организациите, които работят с по-старо оборудване, трябва да проверят техниката си и да се подготвят. Някои клиенти, които в стари времена са купили хубави, качествени устройства от висококласни марки, ги използват и до момента без проблем и не са склонни да ги подменят – именно те трябва да обърнат внимание на задаващия се проблем.
Към момента не е известно колко или какъв дял от устройствата по света и съответно колко мрежи ще бъдат засегнати от „Деня 768К“.
* TCAM памет – „трикомпонентна памет за търсене на съдържание“ – специален вид компютърна памет, която се използва в определени високоскоростни приложения за търсене. Известна е още като асоциативна памет или асоциативно съхранение. Тя сравнява входящите данни с таблица от вече съхранени данни и връща адреса на съвпадащите данни. В базовия си вид е двоична. Има и троична (трикомпонентна) памет, която освен единици и нули използва и трети стаус – „Х“, което означава „няма значение“ относно един или няколко бита от съхраняваната дума. Това добавя гъвкавост в търсенето. Например, трикомпонентната памет за търсене на съдържание може да запише думата „10XX0” и тогава при търсене ще съвпадат всички тези варианти: 10000, 10010, 10100 и 10110.