Платформа ли е Facebook – или издател?

Тези дни Facebook обяви, че ще забранява един куп потребители – заради „реч на омразата”, заради неверни твърдения, заради политически изяви… (източник: Facebook)

Все повече са хората, които могат да споделят как тяхна публикация във Facebook е била изтрита. И дори, че акаунтът им е бил заключен за определен брой дни. Причината най-често се свежда до съдържанието на някоя публикация. Но има ли право Facebook да прави това? Платформа ли е социалната мрежа – или издател? Това, изглежда, се оказва проблем, който може да „изяде главата” на компанията.

Тези дни Facebook обяви, че ще забранява един куп потребители – заради „реч на омразата”, заради неверни твърдения, заради политически изяви и др. „Винаги сме забранявали лица или организации, които насърчават или участват в насилие и омраза, независимо от идеологията”, обясни компанията.

Решението предизвика смут, защото мнозина забелязват, че мерките на Facebook са „спорни” правила за съдържание и неясни методи на прилагане на тези правила. Ала проблемът, пред който е изправена социалната мрежа, е такъв, който тя сама си направи.

Платформа или издател?

Да вземем за пример един вестник. Той има своя издател. Този издател има правото да публикува в своя вестник каквото си пожелае. Ако му предложим статия и издателството я хареса, може да я публикува. Ако не я хареса, няма да я публикува. Просто и ясно.

Amazon Kindle е платформа. Там Amazon предлага средството, с което да се борави със съдържание, но не създава съдържание. Ако човек иска да прочете „Моята борба” на своя Kindle, Amazon не може да му забрани, да му попречи или изобщо да му каже нещо.

Още по-добър пример за платформа са телеком операторите. Те предлагат мрежа и софтуер, чрез които можем да се обаждаме, да теглим данни, да пращаме съобщения – но операторите не могат да ни казват какво да говорим и пишем – та ако ще и да готвим заговор за престъпление.

И ето тук идва проблемът на Facebook. Компанията отказва за дефинира ясно какво е – издател или платформа.

Ако Facebook е платформа, тогава нямаме моралното право да я съдим за съдържанието, което се споделя вътре. От своя страна и компанията има основание да настоява, че не може да носи отговорност за съдържанието, генерирано от потребителите. Това е същото отношение, което бихме проявили към интернет оператор, който се е оказал доставчик на човек, оказал се престъпник.

Ако пък Facebook е издател, тогава трябва да упражнява контрол върху съдържанието, което публикува. А за социалната мрежа това са милиони снимки, видеа, публикации. Тогава Facebook ще има право и дори задължението да следи, да чете, да редактира и да трие съдържание.

Следва и да трие потребители, така както едно издателство прекратява договорите с авторите си, които създават неприемливо съдържание. Тогава компанията ще носи отговорност за съдържанието. А ако то е нередно, може да бъде съдена.

И тако, и вако

Facebook обаче се опитва да прави и двете. Социалната мрежа хем упражнява контрол подобно на медия и модерира, хем твърди, че не е медийна компания. Понякога твърди, че е платформа, друг път – че е издател.

В не една публична проява Facebook се самоопределя като платформа или просто като „технологична компания”, а не като издател. Това беше твърдението, което се яви на заседание на Сенатската комисия през април 2018 г., например, когато главният изпълнителен директор на Facebook Марк Зукърбърг твърдеше, че докато Facebook е отговорна за съдържанието на потребителите на платформата, фирмата не е „медийна компания” или издател, който създава съдържание.

Това не е първото твърдение от тоя вид. Още през 2007 г. списание Wired нарече сайта „пълноценна платформа, която организира целия интернет”. AdAge настоя през 2012 г., че „това, което критиците от Facebook не разбират”, е, че „това е платформа, а не издателство”.

Но в съда собствените адвокати на Facebook твърдят обратното. В съдебно дело, свързано с казус, повдигнат от софтуерен разработчик през 2018 г., адвокатите на Facebook твърдят, че тъй като Facebook е издател, той може да работи като вестник – и по този начин има възможност да определя какво да се публикува и какво да не се публикува.

„Преценката на издателя е въпрос на свобода на словото, независимо от това какви технологични средства се използват. Един вестник има функция на издател, независимо дали го прави в сайт, на хартия или с бюлетин”, казват адвокатите.

Дори езикът, който Зукърбърг използва относно Facebook, явявайки се на изслушване пред Конгреса миналата пролет, показва, че той мисли за услугата като за издател – докато неговата компания същевременно твърди, че не е.

В своето встъпително изявление пред членовете на комисията Зукърбърг каза: „Ние не си осигурихме достатъчно широк поглед върху отговорността си – и това беше голяма грешка. Това беше моя грешка – и аз съжалявам. Започнах Facebook, ръководех го и съм отговорен за случващото се тук”.

След това босът добави: „Съгласен съм, че сме отговорни за съдържанието” във Facebook, като пак подчерта, че Facebook не произвежда собствени съдържание.

Накратко, Facebook се опитва да стъпи едновременно от двете страни на една линия: да отговори на исканията на потребителите за модерация и редактиране, като същевременно се опитва да избегне отговорността на това да бъде издател.

Между два стола

В крайна сметка Facebook си постла така, че в момента за нея е проклятие да модерира съдържанието – и е проклятие да не го модерира. Ситуация, от която не е ясно дали има изход.

При всички положения ако настоящото поведение не се промени коренно, компанията има всички шансове да се провали и на двата „фронта”. Тя може да се окаже подсъдна за определено съдържание, което е разпространено в социалната медия, и в същото време да загуби доверието на всичките си потребители, вярвали, че е „виртуалния площад”, където всеки може да изрази вижданията си.