„Ние и нашите партньори сме общност: заедно правим нещо, което е потребно и полезно на бизнеса”, сподели Иван Аржентински (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Българската система за управление на бизнеса ERP.net ще стане платформа с отворен код. Отворена ще бъде и цялата й бизнес-логика. Това е логичната следваща стъпка в развитието на софтуерната система на фона на нарасналия брой модули и компоненти от „трети” страни за клиентите, както и зaради очакващия се възход на „интернет на нещата”.
Днес да си „отворен”, в това число и с отворен код, е въпрос на оцеляване, а не на мода или своеобразна религиозност, убедено е ръководството на компанията.
Еволюция за 20 години
Преди 20 години да внедриш ERP в българско предприятие беше трудно и скъпо; организациите първо трябваше да научат що е това „система за управление на бизнеса”; внедряването отнемаше десетки месеци и изтормозваше служителите; всичко струваше огромни суми и беше ужасяващо тромаво. Това си спомня създателят на ERP.net Иван Аржентински.
Стъпил на сцената на партньорското изложение ERP Expo, той не е „във вихър”, както правят някои други шефове на технологични фирми, попаднали под светлината на прожекторите. Но в кротките му думи прозира далновидността на визионер, който успява да проектира това, което ще стане потребно след няколко години.
„По онова време мечтаехме да „приземим” системите за управление на бизнеса до нещо нормално, лесно за боравене, с нормален вид”, казва Аржентински, спомняйки си далечната 1996 г. В следващите години се разгоря война. Някои доставчици на големи ERP системи от световни марки обвиняваха българските разработчици, че лъжат клиентите, предлагайки им родни марки ERP. Тема на бурни дебати стана разликата между счетоводните и складовите системи и „истинските” ERP.
Когато ERP все пак стана нещо вече познато на бизнеса – и големи, и малки софтуерни фирми започнаха да надграждат офертата. Оказа се, че само ERP вече не е достатъчно. Трябваше да се добавят и BI (бизнес-анализи), и CRM, и допълнителни системи, като например управление на POS терминали и др. Всички организации се стремяха към едно: да внедрят най-доброто от всеки от този видове софтуер.
Вечният проблем
В тази еволюция обаче има проблем, който остава относително постоянен през цялото време: интеграцията. Най-доброто от всеки от споменатите видове софтуер трудно си „говори” с другите програми. Интеграцията стана вечното предизвикателство: писане на допълнителни модули, пренаписване, адаптиране.
„Ние избрахме тогава друг подход: да предложим „всичко в едно”, разказа Аржентински. Логиката е семпла: налични са всички фунционални дялове, но всяка организация си взема само тези от тях, които са й потребни.
С връхлитането на световната финансова криза много бизнеси изчезнаха от лицето на света, а оцелелите се втурнаха да се дигитализират. Оказа се, че всички искат тяхното бизнес-решение да е от световен клас, но да е… индивидуализирано, коментира мениджърът.
ERP.net отвори приложните си програмни интерфейси за външни разработчици, за да може да се случва тази индивидуализация. Разгърнаха се разнообразни „външни” приложения, готови да работят върху ядрото на ERP.net, правейки нещо специфично. „Но пак се оказахме изправени пред същия въпрос: интеграцията”, каза Аржентински.
От ERP към платформа
Посрещайки предизвикателството, ERP.net вече е не само система за управление на бизнеса, а платформа, върху която се надграждат и десетки допълнителни решения – както софтуерни, така и хардуерни. Възможностите, които се разгръщат по този начин, водят логично до следващото голямо решение: отваряне на кода на платформата. Така голям брой разработчици ще могат да създават програми, интегрирайки ги със системата ефективно и бързо.
„Ние и нашите партньори сме общност: заедно правим нещо, което е потребно и полезно на бизнеса. Обратно на други подобни модели на работа тук не става дума за „екосистема”, където има една фирма и множество нейни „сателити” – ние всички сме заедно наравно”, казва Аржентински за ERP.net и всички организации, разработващи приложения във връзка с ERP.net.
„Когато работим под отворен код, много програмисти и много производители могат да създадат заедно нещо, което всеки от нас поотделно не би имал силите да направи сам – или най-малкото това би му отнело много месеци работа”, поясни специалистът.
В периода след началото на новата година той и неколцина колеги от други организации непреднамерено изпитали този подход със спонтанното решение да се напише софтуер – „допълнение” към системата, което внезапно стана необходимо на голям брой организации във връзка с „Наредба 18”.
„Отвореният начин на работа позволява приносът на голям брой хора да бъде интегриран бързо и лесно. Системи, които биха се разработвали половин година, стават факт само за 2-3 седмици”, казва Иван Аржентински. Убеден е, че отвореният код е единственото решение за разрастването и дори за оцеляването на ERP.net.
При отворен код всички спешни промени се случват бързо. Всякакви допълнения се интегрират перфектно. Лесно може да се вгради „приносът” на множество хора и фирми, убеден е директорът.
Готови за IoT
Отварянето на кода – и на самата бизнес-логика на системата – ще е решаващо за способността на бизнес-платформата да остане адекватна в условията на навлизането на IoT. Роботизацията на много фирмени дейности (напр. складови дейности, продажби и др.) все повече ще зависи от постъпването и обработката на големи обеми от данни, събирни от сензори и датчици.
При затворена ERP система потоците от данни, свързани с тези многобройни сензори и датчици, биха изисквали създаване на допълнителен „посредничещ” софтуер (мидълуер), който да „говори” на ERP системата. Това прави софтуерната среда сложна, податлива на бъгове и грешки, тромава и бавна.
Ако обаче кодът е отворен, всеки разработчик, който създава IoT приложение, може да го интегрира с ERP платформата – при това така, че да работи в реално време. Тогава умните устройства ще са „на ти” с платформата. Работните процеси ще са възможно най-изчистени и добре канализирани, ще се случват в реално време.
Всяка различна организация ще има своите специфични потребности в условията на Индустрия 4.0. Създателят на ERP платформата би бил затрупан от ангажименти по интегриране на системата си с нововъвежданите сензори и софтуери за автоматизация и роботизация. При отворен код обаче това ще може да се прави от безкраен брой партньори, а полезността, която те са създали заради един конкретен случай, да се умножи многократно.
Показателни за успеха на тази логика са операционните системи с отворен код и огромният брой специфични приложения, които биват създавани за тях от програмисти по цял свят. Такива приложения биват поднасяни чрез „магазини” за приложения. ERP.net също ще има свой магазин за приложения. Така бизнес-потребителите ще могат да подберат апликации, които съответстват на собствените им нужди, и да ги внедрят бързо и лесно.
