Архитектурните проекти изобилстват от високопарни изрази, сложни абстрактни описания на идеи и метафори, а липсва… човекът (снимка: CCO Public Domain)
Дали архитектите не са загубили идеята защо всъщност съществува тяхната професия? Улисани в уникални дизайнерски пориви, в стремежа да пресъздадат възможно най-оригинална мeтафора, мого от тях сякаш са забравили най-важното – че създават пространства за хората.
Чета редовно описания на различни архитектурни проекти, от цял свят. Повечето от тях изобилстват от високопарни изрази, от сложни абстрактни описания на идеи и метафори. Вниманието е вторачено изцяло в дизайна – в скритите послания на формите, в „изкуството“, загатнатите идеи. Не прочетох обаче някъде да пишат „в тази сграда човекът ще се чувства еди-как-си”, „в тази стая обитателят ще усеща еди-какво-си”. Не се споменава изобщо човекът, който ще живее, ще работи – ще прекарва голямата част от времето си там.
Как ще се чувства човекът? Дали ще му е светло и приятно? Дали ще му е уютно и удобно? Дали няма да му е тъмно и да го боли глава, ако работи там и прекарва 9 часа на ден вътре?
Гледаш формите, които създават, и се питаш дават ли си сметка архитектите, че вътре в това нещо ще има истински, живи хора? Гледаш дизайните и се питаш, дават ли си сметка архитектите, че на това място ще минават хора, всеки ден?
Мисълта ми е провокирана от „перките” на Графа. Навярно архитектът е искал да блесне с тази нова, дизайнерска идея, невиждана по света. Навярно е смятал, че тук има някакво превъзходно съчетание от форми, материи и цветове. Обаче е забравил, че по улиците се движат хора – крачат с крака, гледат витрините, тичат да хванат трамвая…
Има и много други примери. Има красиви сгради с екзотични форми, където големите фоайета отразяват многократно звука от говоренето на хората и в крайна сметка се получава невъобразим, смазващ шум. Има гари и станции, където високоговорителят гърми, но нищо не се разбира. Има сгради с големи зали, прорязани от колони, които правят пространството негодно за основната му задача.
Без съмнение има и архитекти, които проектират с грижа за хората. Но засега са по-малко от нужното. Остава надеждата, че ще виждаме по-често реализирани техните идеи, а не абстрактни и никому ненужни творения.
