Франция започва нова война Европа-Google

Френският закон изисква Google да плаща такса, наречена „данък върху връзката” – по същество лиценз за показване на фрагменти от статии (снимка: CCO Public Domain)

Франция обвини американския интернет гигант Google, че игнорира „духа и буквата” на общоевропейския закон за авторското право, целящ да даде на издателите по-голям дял от икономическата изгода от онлайн новините.

Френският президент Еманюел Макрон и законодателите на страната заявиха, че търсят начин да санкционират Google за възприемането на това, което те определят като „оръжейна тактика за не-плащане за публикуване на откъси от публикации” от европейските новини в Google News.

Франция е първата европейска държава, която въведе директивата на Европейския съюз за авторското право в единния цифров пазар. Тя влиза в сила в края на октомври. Европейският парламент прие директивата през март, като предостави на държавите-членки две години да въведат законодателството в своите национални законодателни системи, в съответствие с нейните изисквания.

Данък връзка

Френският закон изисква Google да плаща такса, наречена „данък върху връзката” – по същество лиценз за показване на фрагменти от статии в Google News, припомня в публикация по темата TechXplore.

Google отговори на приемането на закона, като обяви, че ще спре да показва визуализации на новинарски статии и ще използва само заглавие с връзка. Компанията заяви, че френските издатели пак могат да поискат да бъдат публикувани фрагменти, но няма да им бъде платено за правата в този случай. Google казва, че всеки месец изпраща 8 милиарда посетители към сайтовете на различните издатели в Европа.

„Издателите винаги са можели да решават дали съдържанието им е достъпно, да може да се намира в търсачката на Google или в Google News”, пише Google в публикация в блога си. „Интернет създаде по-голям избор и разнообразие в новините от всякога. При наличието на толкова много опции може да е трудно за потребителите да намерят новините, които ги интересуват. И за всички видове издатели е важно да се уверят, че читателите могат да намери тяхното съдържание”.

Съобщението на Google предизвика гневен отговор от Макрон, който заяви пред журналисти в сряда, че ще помоли европейските органи по конкуренцията да проучат този ход и „да предприемат всякакви възможни действия възможно най-скоро”.

„Някои компании като Google искат да заобиколят правилата. Няма да ги оставим да направят това”, каза Макрон. Коментарите му дойдоха след срещата с германския канцлер Ангела Меркел, при която двамата излязоха със съвместно изявление по същата тема.

Френският орган по конкуренцията обяви в края на септември, че ще разгледа действията на Google, но подчерта, че на този етап това е само „проучвателно” разследване. Не може да се каже дали или кога може да се предприемат съдебни действия срещу американския интернет гигант.

На свой ред френският министър на културата Франк Ристър определи директивата на ЕС като „абсолютно необходима за нашата демокрация и оцеляването на независимата и свободна преса”. Той каза, че Париж и Берлин „засилват” отговора си, след като миналата събота в Ню Йорк се срещнаха с ръководителите на Google Патрик Джабал, вицепрезидент по партньорствата, и Сесил Фрот-Кутаз, директор на YouTube за Европа и Африка.

„Това ми даде възможност да повторя позицията на Франция и да разбера, че те все още изпитват трудности при споделянето на ползите, както изисква законът. Ето защо трябва да бъдем още по-решителни”, каза след това Ристър.

Ристър вече обяви подхода на Google за „неприемлив”, като заяви, че целта на закона е „да се даде възможност за по-справедливо споделяне на печалбите, които платформите добиват, използвайки съдържание от медиите”.

„Едностранните декларации на правилата противоречат както на духа, така и на буквата на директивата”, каза Ристър. Той призова за „правилни глобални преговори между Google и издателите”.

Дейвид Асулин – френският сенатор, който помогна за изготвянето на френския закон – написа в Twitter, че Google трябва „да уважава повече Франция, като прилага закона, вместо да се опитва да го заобиколи”. „Този гигант трябва да плати незначителна част от колосалния си доход, за да финансира професионалното производство на новини”, пише Асулин. „ И Франция не трябва да се оставя да бъде подмятана”.

Преди приемането на закона през март, Google и други ключови интернет играчи лобираха силно срещу директивата на ЕС. Най-противоречив в заключителната директива бе член 15, който принуждава търсачките и агрегиращите новинарски платформи да плащат за фрагментите, които използват от медийни публикации.

В същия закон член 17 прави интернет гигантите отговорни за материали, които публикуват без съгласие на авторите, и налага санкции върху тях, ако не успеят да блокират съдържанието, което нарушава авторските права.

Плачевният опит на Германия

През 2014 г. Германия изпробва закон за авторското право, който изисква да се плащат на издателите лицензионни такси за цитирано съдържание. В отговор на това Google спря да представя резюмета на немски статии. Най-големият издател в страната, Аксел Спрингер, който лобираше за закона, се олюля, след като трафикът към неговите публикации спадна с 80 процента. След две седмици издателството реши да освободи Google от плащането на налога.

Матиас Допфнер, изпълнителният директор на Аксел Спрингер, каза тогава, че неговата компания, издател на най-продавания ежедневник в Европа – Bild, ще се „самозастреля на пазара”, ако продължи да иска Google да й плаща лицензионни такси за достъп до публикациите на изданието. Шефът посочи, че опитът на страната илюстрира прекомерната пазарна мощ на Google.

От своя страна Google заяви, че случаят показва как компанията насочва огромен трафик към издателите и им осигурява жизненоважни приходи.

Бедствие за издателите в Испания

През 2014 г. горната камара на парламента на Испания прие подобен закон, който позволява на издателите да налагат лицензионни такси на Google. Компанията реагира, като изключи Google News в страната. Водещите издатели отчетоха загуби от 10 милиона евро. По-малките издателства пострадаха най-тежко. Местни издатели заявиха, че „бедствието за испанските издатели е предупреждение”.

Интернет общността срещу директивата

В писмо до президента на Европейския парламент миналата година Тим Бърнърс-Ли, изобретател на световната мрежа, и 70 други пионери на интернет описаха директивата на ЕС за авторското право като „заплаха за бъдещето на глобалната мрежа”.

„Като създатели споделяме опасението, че трябва да има справедливо разпределение на приходите от онлайн използването на произведения за авторско право, което да е от полза както на създателите, така и на издателите и платформите. Но член 13 не е правилният начин за постигане на това”, заявиха те.

Подписалите нарекоха изискването за автоматично филтриране на съдържание „безпрецедентна стъпка към превръщането на интернет от отворена платформа за споделяне и иновации в инструмент за автоматизирано наблюдение и контрол на нейните потребители”.

Джулия Реда, бивш член на Европейския парламент в Европа, а сега научен сътрудник в центъра „Беркман Клайн” в Харвардския университет, проведе неуспешна многонационална кампания за отхвърляне на директивата. Тя заяви, е вместо да ограничи мега-компании като Google, новият закон ще ги направи още по-мощни.

„Начинът, по който се развиват нещата, е напълно предвидим. Директивата се основава на фундаментална грешка. Правилно е да се приеме, че Google и Facebook са засегнали традиционния бизнес модел на пресата, но те не са унищожили този модел с помощта на статиите в пресата – а засягайки рекламирането и събирайки огромни количества данни, което им позволява да се конкурират (с издателите)”, коментира Реда.