Какъв приятел съм аз без Facebook!

Социалната мрежа Facebook има уникално добро умение – да напомня за рождените дни на приятелите (снимка: CCO Public Domain)

„Един приятел от университета наскоро имаше рожден ден. При това – не незначителен. Но аз го забравих. Забравих го и не го поздравих. Забравих го преди всичко защото съм идиот. Може би донякъде и заради това, че моите годинки също напредват и най-вероятно подсъзнателно искам да избегна обсъждането на всички рождени дни на връстници, включително и моя собствен. Но, както посочи един друг, общ наш приятел, който също забрави рождения ден на Митко, забравих го най-вече защото вече много рядко влизам във Facebook”.

Facebook е обсебил ежедневието на мнозина. Не, той не е превърнал Земята в дигитализирана „страна на чудесата”, но има това уникално добро умение – да напомня за рождените дни на приятелите. Платформата може да е всякаква, може да разпространява дезинформация, може да създава „бъбъли”, но безспорно е много добра в това – да ни напомня за рождените дни. И така създава прелестната илюзия, че човек обръща внимание на живота на другите хора, на приятелите, на далечните познайници, та дори и на непознати.

Това е голяма услуга за всички онези, които по принцип не помнят рождени и именни дни. Има си такава група хора – не го правят нарочно, те просто не помнят дати и празници. Навярно като ученици са имали куп двойки по история, защото не помнят датите на съдбоносни събития като подписвания на мирни договори и съглашения между царе. Като възрастни, разумни хора вече те твърде рядко ще се обадят на някой приятел да го поздравят за рождения или именния му ден.

Facebook удобно им напомня за рождените дни на приятелите – на състудентите от университета, на колеги от предишната работа, на далечни братовчеди, живеещи в чужбина.

Не стига това, а е и толкова лесно да кликнеш върху напомнянето и да натракаш дежурното „Честит рожден ден, бъди жив и здрав”. Или само „Честит рожден ден!”. Или само „ЧРД!” за секунди на клавиатурата и хоп – бляскав поздрав на Facebook страницата на рожденика. Колко удобно! Какъв мил жест! Какъв добър приятел!

Но, наред с това, Facebook е също толкова добър в това да „забележи” поздрава и да допусне, че тези хора са си близки, щом се поздравяват. И че искат да знаят всичко един за друг. След това той ще показва какво ли не от личните публикации на рожденика.

В случая с Митко от историята по-горе – Facebook ще показва на незнайния „идиот” политическите словоизлияния на Митко, снимка на новата прическа на кучето на Митко – Роки, новото спортно яке на Митко, разочароващата вечеря от недосварени талиатели на Митко, прегризаната каишка на Роки… и така докато човек неусетно не започне да усеща, че знае за Митко много повече, отколкото иска.

Има много хора, които смятат, че Facebook е пагубен. Но има много повече хора, които просто не искат да знаят чак толкова много за Митковците около себе си.

Нито една от тези публикации на Митко не е жизненоважна. Не е нито по някакъв начин полезна за живота – това е просто спам, натрапени „новини”, които губят времето ни.

Ето така, постепенно и неусетно, все повече хора се отдръпват от Facebook. Оттеглят се, започват да влизат все по-рядко – защото не искат да знаят всичко за Митковците, които пък не спират да излагат живота и мислите си на показ.

Тази тенденция върви тихичко още от времето преди скандала с Facebook и Cambridge Analytica, преди бума на „фалшивите новини”, преди кампаниите срещу „фалшивите новини” и всички други събития, които – поне на теория – би трябвало да провокират хората да се отказват от социалната мрежа. Обикновените хора се отдръпват поради съвсем лични причини, защото не искат да са постоянно в ритъм с живота на стотиците „Митковци” около себе си.

И ако все пак се разсеят някой ден и влязат пак в социалната мрежа, откриват, че нищо ценно не са пропуснали. Откриват поредния пост на Митко за кандидат-кметовете и машинациите по изборите.

„Съгласен съм да пропусна всичко това, наистина не ми е проблем. Затова моля предварително да ме извините за забравянето на рождения Ви ден. Надявам се, че ще си изкарате страхотно”.

Коментари по темата: „Какъв приятел съм аз без Facebook!”

добавете коментар...

  1. :o)

    Това незнам кой *** го е писал ама бая време е отделил.
    Можеше просто да повтори думите на Линус Торвалдс :

    СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ СА ЗАРАЗА, ВИРУС за човечеството

    много по-просто е 🙂

Коментар