Технологиите, с които изпращаме десетилетието

Царството на малките устройства за музика в MP3 формат бе пометено от смартфоните
(снимка: CC0 Public Domain)

Технологиите бързо се развиват и напредват и ето, че прекрачвайки прага на новото десетилетие можем да си спомним с почит за „предците“ на джаджите, които използваме днес. Това са системи, благодарение на които днес имаме по-добри дигитални „приятели” и „слуги”, те са минало, което ще показваме на децата си в…. музея.

MP3 плейърите

Появата на преносимата музика направи революция с появата на Sony Walkman, но истински лесно и приятно да слушаш музика в движение стана с появата на MP3 плейърите. Те бяха миниатюрни, а събираха мноооого песни. Стана лесно и да споделяш и теглиш музика от интернет. В България впрочем си имахме и собствени производители на MP3 плейъри.

Царството на малките устройства, носещи в себе си стотици или дори хиляди песни в MP3 формат, не разбра заплахата, която се изправи насреща му с появата на първите смартфони. Новите играчи обаче бързо превзеха джобовете на запалените любители на музиката в движение.

Форматът MP3 беше официално обявен за мъртъв през 2017, когато институтът Фраунхофер – който първоначално създаде формата – прекрати лицензионната си програма.

Мигновеният обмен на съобщения

Ако сте били тийнейджър в края на 90-те или началото на новия век, вероятно сте прекарали часове в чат с приятели в някой месинджър. Текстовият чат беше сравнително ново нещо тогава и съвсем не беше лесно да се водят разговори онлайн. Нямаше емотикони, нямаше опция за изпращане на снимка, нямаше емоджита… Дори груповият чат се роди по-късно.

Текстовият чат днес е в социалните мрежи, но трябва да благодарим на приложения като ICQ и Skype
(снимка: CC0 Public Domain)

Най-старите потребители навярно ще си спомнят „цветенцето” на ICQ, далечен предшественик на Skype, който пръв ни позволи да си говорим с приятели от всички краища на света и да се запознаваме с нови хора. Разказваха се вицове за хора с мускулна треска на ръцете и пръстите, защото цяла нощ са „пели песни” в чата.

После Microsoft купи Skype през 2012 г., с което започна каскада от придобивания, прекратявания и изключвания на различните месинджъри. Разбира се, днес пак имаме месинджъри – в социалните мрежи, но трябва да благодарим на предшествениците им за формирането на навика да се говори чрез чат с приятели от цял свят.

Дисковете – CD, DVD

Колко филми и колко музика бяха „изпечени” на компактдискове – никой не знае. Наред с официално продаваните носители някои от нас може да си спомнят и цели шпиндели с нанизани на тях дискове, чиито заглавия на албуми или филми бяха изписани с перманентен маркер.

Да гледаш филм на DVD беше приятно удоволствие за любителите на домашното кино. Компютърният софтуер задължително идваше на CD и всички компютри бяха оборудвани с четец.

Да гледаш филм на DVD беше приятно удоволствие за любителите на домашното кино
(снимка: CC0 Public Domain)

Възходът на поточните услуги в съчетание с бърз интернет, както и други технологии като например флаш-паметите скоро направи диска нежелан – той е голям, заема място, трябва да се пази внимателно, за да не се надраска… За капак на това любителите на музиката възродиха най-стария вид музикален диск – виниловия, твърдейки, че той все пак носи мекота и топлота на звученето, която висококачественият оптичен събрат не може да предаде.

Разбира се, и днес се срещат компактдискове в употреба – например за музика в някои автомобили, за някакъв специфичен софтуер или книга. И все пак, нека благодарим на диска за безбройните часове забавление, които ни осигури, въртейки се бясно в компютъра ни.

Плазменият телевизор

Когато телевизорите с плосък екран се появиха с обещанието да изместят големите електронно-лъчеви тръби, каквито повечето хора имаха в своите дневни, технологичната общност ги приветства страстно. Екраните станаха по-големи, картината – по-качествена. Заемаха по-малко място и бяха по-зрелищни.

Плазмените телевизори отстъпиха място на по-икономичните и тънки LED модели
(снимка: CC0 Public Domain)

Битката за доверието – и за портфейла – на клиента беше разделена на два лагера: плазма или LCD/LED. Който искаше най-добрата възможна картина, купуваше плазмен телевизор – те предлагаха по-дълбоки черни цветове, по-добри ъгли на видимост, по-бърза обработка и по-добър контраст и цветове. LCD или LED телевизорите имаха по-голяма яркост и използваха по-малко енергия, но само най-добрите LED телевизори можеха да се доближат до конкуренцията на плазмените откъм качество на картината.

В крайна сметка производството на плазмени телевизори приключи през 2014 г. Най-вече причината бе в това, че масовото производство намали цената на LED телевизорите. А сега, с възхода на OLED сме свидетели на качество на картината, което може да намине това на „плазмата”.

3G мрежите

CDMA, HSPA+, EDGE – десетилетието бе белязано от нахлуването на технологии, които целят да направят клетъчните мрежи по-бързи, по-надеждни, по-способни да предават не само глас, но и данни, че и изображения, че и видео. Това усилие съвпадна с възхода на смартфона, който дава възможност да четем уебстраници в движение, да слушаме музика, да гледаме видео в едно компактно джобно устройство. Заговори се дори за мобилни широколентови връзки.

Вече повечето от нас комуникират в мрежи от четвърто поколение, а скоро и в 5G
(снимка: CC0 Public Domain)

Получи се пинг-понг ефект, при който мрежите даваха все повече възможности, потребителите ставаха все по-лакоми за новите функции, телефоните даваха все по-нови опции и така взаимно се насърчаваха да вървят напред. В края на десетилетието вече повечето мрежи са от четвърто поколение и технологичните оператори са отправили взор в разработването на петото поколение.