Използването на технология за лицево разпознаване може да бъде временно забранено в ЕС
(снимка: CC0 Public Domain)
Европейският съюз може да забрани временно използване на технологии за лицево разпознаване на обществени места като например железопътни гари, спортни стадиони и търговски центрове. Причината – опасения относно повсеместното наблюдение на европейските граждани. Идеята все още се обмисля.
Забраната, ако бъде наложена, ще трае между три и пет години. Тя се разглежда като начин Брюксел да „управлява” рисковете от лицевото разпознаване. За тях експертите на ЕС смятат, че „са породени от бързите темпове, с които се разпространява софтуерът”.
За проекта на Брюксел първо съобщи новинарският сайт Euractiv. Окончателното решение трябва да бъде публикувано през февруари като част от по-широк обзор на регулацията относно изкуствения интелект.
Какви са мотивите
Проектът на документа, разгърнат в 18 страници, посочва правото – съгласно Общия регламент за защита на данните – на гражданите на ЕС „да не подлежат на решения, основани единствено на автоматизирана обработка, включително профилиране”.
Според предложението, може да има нова регулаторна рамка относно изкуствения интелект, която „да включва ограничена във времето забрана на използване на технологии за разпознаване на лица в публичните пространства”.
Документът посочва, че „използването на технология за разпознаване на лица от частни или юридически лица в публичните пространства би било забранено за определен период, по време на който следва да се използва надеждна методология за оценка на въздействието на тази технология и да се разработят възможните мерки за идентифициране и управление на риска”.
Първите реакции
Британските медии реагираха бурно на новината от Брюксел. Според тях, „възможността за напредък в областта на изкуствения интелект често се сочи от Брекзит-ентусиастите като едно от основните предимства за Обединеното кралство от напускането регулаторната орбита на Брюксел”.
Някои полицейски служби на Острова – Мет, Южен Уелс и Лестършир – вече изпробват такъв софтуер като „иновативен” начин за идентифициране на хора, заподозрени за извършване на престъпления или поставени в списъци за наблюдение.
Германското правителство планира да внедри технология за разпознаване на лица в 134 жп гари и 14 летища след успешен опит в Берлин. Франция пък се готви да стане първата държава от ЕС, която позволява на своите граждани да имат достъп до правителствените уебсайтове чрез такъв софтуер.
На друго мнение са организациите за защита на гражданските права. Някои от тях изразиха своята загриженост от темпото, с което се въвеждат технологиите за лицево разпознаване.
Службата за защита на данните на Обединеното кралство също настоява за предпазливост при използването на това, което описва като „натрапчива” технология. Групата „Big Brother Watch” пък организира протест на британски стадион по време на футболен мач, където беше разгърнат банер с надпис „Без лицево разпознаване”.
Етичен кодекс
В по-широк мащаб Брюксел разглежда редица възможности за справяне с етичните и правните въпроси, породени от въвеждането на изкуствения интелект. Съгласно някои предложения, разработчиците може да бъдат помолени да следват доброволен етичен кодекс. В замяна на това те ще получават сертификат за „златен стандарт”, каквото и да значи това.
Еврокомисията също така обмисля въвеждане на „минимални стандарти” за държавните ведомства и правно-обвързващи инструменти на ЕС, когато става въпрос за използването на „високорискови приложения на изкуствен интелект” в области като здравеопазване, транспорт, полиция и съдебната система.
Говорител на ЕК отказа да коментира документа. Според него, Комисията иска „да извлече максимални ползи от изкуствения интелект – да даде възможност за научни пробиви, да запази лидерстовото на европейския бизнес, да подобри живота на всеки гражданин на ЕС чрез подобряване на диагностиката и здравеопазването или повишаване на ефективността на земеделието”.