Помните ли случая с лаптопите, подпалили се по време на конференция, преди няколко години, и „дефектната” серия смартфони на един голям производител, която беше изтеглена от пазара броени дни след пускането си? Литиево-йонните батерии са склонни да пламват лесно. Оказва се, че това е огромен проблем за съоръженията за рециклиране – и то не тези за батерии, а за хартия, пластмаса и други суровини.
Кошмарът на рeциклирането се сбъдва през 2016 г. в щата Тексас, САЩ, когато завод за рециклиране избухва в пламъци. Огънят плъзва бързо. Разтопяват се пластмасови бутилки, картонени кутии и тонове натрупана хартия. Системата за пожарогасене на масивната сграда е повредена при скорошно замръзване и не успява да потуши пламъците.
Всичко, което могат да направят пожарникарите, е да „пазят” огъня вътре, да не плъзне навън, и да го гледат в продължение на 12 часа. На следващата сутрин става ясно, че заводът за рециклиране е напълно опустошен. Вероятната причина за пожара? Литиево-йонна батерия – като от мобилен телефон или лаптоп.
Проблемът с отпадъците
Литиево-йонните батерии захранват все повече и повече от нашата електроника. Накрая, когато спрем да ги ползваме, те се озовават в кошчетата за рециклиране. Предприятията за преработка на вторични суровини обаче се борят със стотици пожари, причинени от батерии. Нарастващите количества отпадъци са огромен проблем по цял свят, но това, което се случва заради литиево-йонните батерии – честите пожари в заводите за рециклиране – влошава ситуацията.
„Това, което не ми дава сън, са ето тези неща”, казва пред The Verge Ейми Адкокс, генерален мениджър на завод за рециклиране, докато размахва телефона си. „Електрониката”. Смартфонът й, подобно на почти всички смартфони, се захранва от акумулаторна литиево-йонна батерия. Тези батерии са малки и леки и съхраняват много енергия. Те са повсеместни.
Очаква се до 2025 г. глобалният пазар на литиево-йонни батерии да възлиза на над 100 милиарда долара. Стоейки в завода за рециклиране, на платформа над конвейерните ленти с боклуци, Адкокс има поне две акумулаторни батерии: в телефона си и в смарт-часовника си.
Нарастваща честота на пожарите
Боравенето с подобни устройства е много важно, включително и когато се касае за изхвърлянето им. Ако се повредят, прегреят или направят късо съединение, тези батерии се сгорещяват, загрявайки и околните предмети, докато накрая всичко започне да пуши и след това лумне в пламъци.
Пожарите не са нова заплаха за индустрията на рециклирането, казва Райън Фогелман, вицепрезидент по стратегическите партньорства в компания, която прави противопожарни системи за промишлени обекти, включително съоръжения за отпадъци и рециклиране. Това, което се е променило, е честотата, казва той.
Броят на пожарите в съоръжения за отпадъци в Съединените щати и Канада е нараснал с 26 процента от 2016 г. до 2019 г. – от 272 отчетени пожара до 343. Според Фогелман, има и много случаи на пламване, които не са докладвани никъде. Реалният брой на пожарите в действителност е около 1800, според него. В глобален мащаб бройката е много по-голяма, но също няма статистика, която да даде яснота за конкретния брой.
Практически невидими
За разлика от други често срещани вещи, които носят риск от пожар в съоръженията за рециклиране – например резервоари за пропан, аерозоли и изхвърлени фойерверки – батериите са малки и често невъзможни за установяване. Литиево-йонна батерия в една пееща поздравителна картичка или изхвърлена писалка от електронна цигара е достатъчна, за да подпали завод.
Сред огромните купчини отпадъци тези вещи са практически невидими. Това е истинската опасност от батериите, казва Фогелман. Работниците в заводите обичайно не могат да забележат дребните джаджи, докато не стане твърде късно.
Повечето пожари с акумулаторни батерии пламват на „бетонния подиум”, където камионите оставят товара си. Когато излязат от камиона в откритото пространство, увредените батерии изведнъж се сдобиват с достъп до кислорода, който им е необходим, за да започнат да горят. За справянето с опасността могат да се изградят масивни бетонни стени, които са способни да „устоят” на огъня, да се монтират камери за ранно засичане на пламъка, както и огнегасителни оръдия.
И все пак няма гаранция, че някоя увредена батерия няма да се промъкне „в корема” на завода за рециклиране и да запали пожара там, да съсипе оборудването и да постави в риск служителите. За съжаление „конвейерната лента представлява много ефективен начин за транспортиране на огъня в завода”, казва Джо Лариана, изпълнителен директор на агенция, управляваща рециклиращо предприятие с множество заводи из САЩ.
Батерията не е за общия боклук
Повечето хора нямат лоши намерения, когато изхвърлят дребна батерия тип „монета” в кошчето за общ отпадък. Те едва ли планират да подпалят цели фабрики и да ги сринат до земята с някоя дребна машинка за пилене на нокти или пееща поздравителна картичка. Но това се случва на практика – и рискът е съвсем реален.
Затова нито една литиево-йонна батерия не бива да намира изхода от дома заедно с общия боклук. Хубаво е да не забравяме за това – не на последно място и защото токсините от горенето при пожара ги дишаме всички ние.
Абе батерии глупости, аз ги ям
Тук ха има доста добро идея. В щатите (или поне в Масачусетс) по подобен начин ти слагат 5 стотинки надценка на всяка пластмасова бутилка. Когато ги върнеш – всеки по-голям магазин си има автомати за връщане, получаваш бележка за колко пари си върнал и с нея после си доплащаш сметката в магазина.
Както и решението тук за разпилените колички, което пък не е решено из моловете там. 20 ст. решават проблема на почти 100%.
Има достатъчно технологии и материали, които може да приложат за по-ефективно намиране на изхвърлените батерии и пожарна безопасност. Не е работа на обикновенния човек това нещо. Затова се плащат данъци и такси.
1 от 10 човека в България най много да изхвърля батериите в правилните места.
Българина, а и почти всеки друг се учи само с глоби.
Но кой да ги налага и кой да ги събира?
Да вдигнат цената на батериите примерно тройно, а да ги изкупуват на двойна цена (говорим за тези батерии, които са продадени по този начин). Елементарен начин, за да накарат хората да връщат батериите, а да не ги изхвърлят.
Да си измислят начин да ги сепарират преди да се стигне до запалване. Това не е работа на обикновеният човек, винаги ще има пропуски и батерии в отпадъците.
Металодетектори