Европейската комисия (ЕК) призова държавите-членки да използват току-що издадената от нея Препоръка за използването на мобилни приложения и мобилни данни за разработване на инструментариум за справяне с Covid-19 (коронавирус) с помощта на технологиите до 15 април.
С това изпълнителният орган на Европейския съюз иска да гарантира, че индивидуалните усилия на държавите-членки за използване на данни и технологични средства за борба с COVID-19 ще бъдат координирани помежду си и ще могат да действат отвъд националните граници на територията на съюза – и „следователно ще бъдат по-ефективни, като се има предвид, че вирусът не спазва националните граници”.
Комисията заяви, че препоръката ще даде възможност за разработване на координирани методи за използване на смартфон-приложения за информиране на гражданите по теми, свързани с коронавируса – включително социалното дистанциране. Същевременно, според Комисията, препоръката ще помага за издаване на предупреждения и внедряване на системи за контактно проследяване.
Препоръката, според ЕК, се справя с проблемите на поверителността, като предлага официални насоки за „моделиране и прогнозиране на еволюцията на вируса чрез анонимизирани и обобщени мобилни локационни данни”.
Цифровите технологии, смартфон-приложенията и данните за мобилността „имат огромен потенциал да ни помогнат да разберем как се разпространява вирусът и да реагираме ефективно”, коментира Тиери Бретон, комисар по вътрешния пазар и услугите. Наборът от инструменти за използване на подобни технологии ще избегне „компрометирането на нашите правила за поверителност и защита на личните данни в ЕС”, добави той.
Държавите-членки са длъжни да докладват за предприетите действия до 31 май. Въведените инструменти и средства следва да бъдат направени достъпни за партньорска проверка от страна на другите държави и ЕС. Прегледът следва да бъде извършен през юни. В рамките на този процес, според ЕК, ще стане възможно извеждането от практиката на „мерките, които вече не са необходими”.
По отношение на локационните данни, изрично се подчертава, че е задължително да се разработят предпазни мерки, за да се предотврати „де-анонимизирането на данните за местоположението”, с гаранции за сигурността на данните и информационните технологии.
По-конкретно, в документа е записано, че държавните институции трябва да прилагат „подходящи предпазни мерки” като псевдонимизация, агрегиране, криптиране и децентрализация. Тези техники са посочени като примери за най-добри практики.
Всяка информация, събрана с цел проследяване, трябва да бъде изтривана след 90 дни или веднага щом пандемията бъде овладяна. Паралелно с това всички подробности, които биха могли да доведат до идентифициране на хората, трябва незабавно да бъдат изтрити. ЕК даде уверение, че няма да има предаване на данни на трети страни.
Комисията издаде препоръката си ден след като Европейският надзорен орган по защита на данните изрази „загриженост” относно необходимостта да се балансира проследяването с неприкосновеността на личния живот. Тогава Органът призова за „общоевропейски подход към мобилните решения”.
Причината за предприетите стъпи е във факта, че след като Европа стана втори „епицентър” на SARS-CoV-2, държавните правителства, институции и частни фирми побързаха да започнат да събират данни, за да се опитат да проследят разпространението на вируса и да базират политическите си решения на „реални данни”.
Самата Комисия се обърна към телеком-операторите с искане да предоставят анонимни и обобщени данни за местоположението на потребителите с цел проследяване на COVID-19.
Някои отделни държави-членки отидоха по-далеч – те призоваха технологичните компании да поискат директно ресурси и/или данни, без да има обществена яснота какво точно се предоставя и какво се прави с данните. Някои правителства дори дадоха ход на разработването на приложения за проследяване на местоположението на индивидуално ниво, за да наложат карантинни мерки.
GDPR, what the fuck..