Откакто Гагарин обиколи Земята през 1961 г., хора са летели в космоса стотици пъти
(снимка: CC0 Public Domain)
Полетите в космоса с участието на хора е опасно начинание, но рискът си струва – в това е убеден Ян Вьорнер, генерален директор на Европейската космическа агенция (ESA). Но дори и така да е, все пак има граници – като например Марс.
Роботите, безценни помощници в човешките изследователски начинания, могат да поемат опасни мисии, пътувайки до места, които астронавтите все още не са в състояние да достигнат, но те никога не могат да заменят това, което научаваме от впечатленията на реалните хора в космоса, казва Вьорнер.
Откакто Гагарин обиколи Земята през 1961 г., хора са летели в космоса стотици пъти. Изпълнени бяха шест мисии до Луната, вече е налице постоянно космическо присъствие на борда на орбиталната Международна космическа станция (МКС) от ноември 2000 г.
Но сега на хоризонта изгряват нови предизвикателства. Сред тях са повторното стъпване на Луната и евентуалното отиване до Марс. Европейското научно списание Horizon Magazine посвети най-новата си статия (с автор Jonathan O’Callaghan) на космическите полети, ESA и въпроса защо хората трябва да ходят в космоса при положение, че имаме чудесни роботи.
„Трябва да приемем, че в ДНК-то на хората е да откриват нещата сами. Това е в нашата природа – да откривателстваме. Ако един астронавт ни докладва от (своя ) опит в космоса за крехкостта и красотата на Земята, тази реплика е много по-силна от [данните на] всяка роботизирана система”, казва Ян Вьорнер.
Човекът на Луната
Космонавтите могат да правят неща, които не се постигнат с роботи, убеден е шефът на ESA. „Как измервате кръвното налягане на робота, системата за настроение на робота? Ние получаваме много информация от самите астронавти – те самите са експеримент, който ще бъде използван на Земята”.
Това не значи, че космическите изследвания могат да се правят само с космонавти. Има безспорна нужда от роботи в откритото пространство отвъд атмосферата на Земята – например за изследване на по-далечните планети като Юпитер, Венера или Меркурий.
„Когато става дума за Луната, напълно вярвам, че полетът с хора е напълно оправдан, защото човеците на повърхността на Луната могат да се развиват и да правят неща (като например да изследват и да извършват разнообразни научни експерименти). Ако става дума за Марс, това е по-труден въпрос”, споделя Вьорнер.
„От моя гледна точка – не смеем да изпратим хора на Марс в близко бъдеще, защото нямаме техническата инфраструктура, техническите средства, за да отидем до Марс и обратно, без да рискуваме твърде много. Нужни са около две години, за да стигнем до Марс и обратно – и ако има някакви технически или физически или психологически проблеми, няма как да върнем екипажа по-бързо”, казва той.
Подготовката за изпращане на хора на Марс несъмнено ще отнеме доста време. Дотогава обаче изследванията на Червената планета могат да се правят от роботи, убеден е Вьорнер.
Роботът и любопитството
Освен за проучвания на Марс, роботите са безценни и в други ситуации, където хората нямат готовност да се впуснат в експерименти. Например, астероиди и комети могат да бъдат проучвани отблизо чрез роботизирани системи, което не е възможно с полети с хора на борда.
„Когато имахме полет до (67P) Чурюмов-Герасименко – малката комета, където се опитахме да кацнем (с помощта на сондата Фила), хората наистина бяха очаровани”, припомня Вьорнер.
Няма „или или”
Изобщо не стои на дневен ред въпросът дали в Космоса да се изпращат хора или машини – и двете са необходими на науката. „Най-хубаво е, когато роботизираните възможности са съчетани с човешките дейности. Човешките мисии имат специфични предимства и специфични ограничения”, казва Вьорнер.
Един фактор, който винаги влияе, е цената. Роботизираните мисии са далеч по-евтини от тези, при които в космоса се изпращат хора. Това обаче е капан, според шефа на космическата агенция.
„Разбира се, роботизираните мисии са много по-евтини от всеки човешки космически полет. Някой може да каже „вместо да правим един космически полет с хора, защо не направим 10 роботизирани мисии. Ала погледнете назад към Земята. Вместо да отидете лично на едно пътуване от Обединеното кралство до САЩ, за да видите Тексас, можете да изтеглите всички снимки от Тексас и да видите същите изображения, които бихте могли да видите, когато сте там. Наистина ли е сериозно сравнение? Мисля че не”, споделя Вьорнер.
Специфичният човешки опит не може да бъде заменен – впечатленията и наблюденията могат да бъдат подкрепени с данните, събрани от роботите, но не могат да бъдат заместени.
Струва ли си рисът?
„Когато водя европейските астронавти към площадката за излитане, обикновено ги водя наистина до самата ракета. Тези млади мъже и жени биха могли да са мои деца. Винаги имам чувството, че рискувам живота им. Заслужава ли си това, което правя? След всички дискусии по темата аз мисля, че хората са на Земята, за да поемат рискове. Ако не поемаме рискове, няма да имаме по-нататъшно развитие”, казва Вьорнер.
„Нужен е баланс между риск и възможност. Вярвам, че човешкият космически полет със сигурност е много труден и много опасен, но си струва поемането на риска”, заключава директорът на ESA.