„Ако хората продължат да работят от домовете си и занапред, някои от тях ще започнат да се чувстват тежко заради липсата на живия контакт”, казва Лесли Спайро, съосновател и управител на Tick42
(снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Дори и след отпадането на мерките за ограничаване на разпространението на Covid-19 много хора ще продължат да работят от домовете си, както през времето на изолацията. Нужно е обаче мениджърите да се погрижат за психическото и емоционално здраве на тези „телеслужители”, казва Лесли Спайро, съосновател и управител на софтуерната компания Tick42. Тя разработва Glue42 – средство за „стиковане” на различните приложения за работа в Windows среда. Разговорът ни с него се случва в момент, в който много ИТ фирми са замразили набирането на нови служители, някои дори са освободили свои софтуерни разработчици, а Tick42 жадно търси нови кадри.
„Никога не сме били поддръжници на дистанционната работа в нашата фирма”, споделя Спайро. Той е свикнал постоянно да пътува между София и Лондон – двата града, в които са разположени поделенията на Tick42. Важността на личния контакт е основна във фирмената култура на компанията.
В екипа, наброяващ около 100 души в момента, държат на „живото” общуване помежду си в процеса на работа. Разговорите, обсъжданията, споровете, пиенето на кафе заедно в почивката, обядването заедно – тези и много други елементи на живия контакт са ценни за сработването на екипите, убеден е Спайро.
„Когато обаче правителството в България наложи мерките за ограничаване разпространението на Covid-19, бързо се организирахме да започнем да работим дистанционно – всеки от дома си. Насърчихме хората да си вземат от офиса всичко, което им е нужно за работа – мониторите, столовете. Това изглежда като да са дребни неща, но те са важни. Комфортът е ценен, когато седиш цял ден пред компютъра”, казва Спайро. Лично е приканил всички да си отнесат у дома каквото им е нужно, за да се чувстват удобно.
Повече продуктивност
Не само, че няма спад на производителността на служителите след старта на работата от домовете, но даже напротив – наблюдава се скок на продуктивността, отчитат във фирмата след въвеждането на дистанционната работа. Всички, работещи във фирмата, подхождат отговорно към задълженията си. Мнозина обаче прекарват 12-14 часа в работене, установил е мениджърът.
„Звучи прекрасно, нали – скок на продуктивността, забелязват го и нашите клиенти. Обаче ние трябва да си даваме сметка, че хората ни имат нужда от правилен баланс между работата и почивката, личния живот. Аз има казвам: хей, по-полека, ограничавайте часовете пред компютъра – трябва и да почивате”.
„Новото нормално”
Въпреки важността на личното общуване във фирмената култура завръщането в офиса няма да е задължително за работещите в Tick42. Те ще имат правото да продължат да работят от домовете си в следващите няколко месеца. Ще се трудят от домовете си – дотогава, когато се почувстват достатъчно спокойно относно идването отново в офиса.
За мениджъра на софтуерната фирма това не е „новото нормално”, както нерядко се твърди. Живото общуване продължава да има централна роля за корпоративната атмосфера. „Много хора обaче се боят от вируса и биха се чувствали неспокойно, ако са принудени да идват в офиса. Те може да се боят да се разболеят или пък да се тревожат за някой в семейството, който е уязвим. Ние трябва да се съобразим с това и не бива да притискаме никого”, казва Спайро.
Той е категоричен, че България е благодатна, когато става дума за дистанционна работа. Повечето хора имат в дома си отличен интернет. Покритието на операторите е добро в цялата страна. „Във Великобритания не е така, там е доста по-голямо предизвикателство да пратиш хората да работят от домовете си”.
Удобства и несгоди за софтуерния бранш
Вярно е, че опразването на офисите е по своеобразен начин благодатно за българските софтуерни фирми, споделя още Спайро. Недостигът на комерсиални сгради в страната е проблем за всички сектори, но особено осезаем е в бранш, който се разраства постоянно – какъвто е при софтуерното разработване.
Самият екип на Tick42 се разрасна доста напоследък. Фирмата заема три етажа в сграда в столицата, от които един е със зали за срещи. В останалото пространство работните места вече са доста „сгъстени”. Но сега, когато офисите са празни, и в идните месеци, когато немалка част от бюрата ще продължат да са свободни, тази сгъстеност може да е неосезаема.
От друга страна обаче, свободата на служителите да не идват на работа в офис създава и някои предизвикателства. Подобно на повечето софтуерни фирми и Tick42 често привлича млади хора, студенти. Те имат нужда от менторство. Потребни са им напътствията от колеги, разговорите, обсъжданията. Без общуване в офиса нямат как да се впишат във фирмената култура. При липсата на голяма част от служителите в даден офис това вписване е трудно да се случи, казва Спайро.
Проблемът е осезаем за фирмата, която продължава да набира хора дори в условията на криза. Много компании замразиха програмите си за привличане на нови служители. Има и такива, които освобождават софтуерните си разработчици. За софтуерните компании, които работят с най-засегнатите браншове – например туризма – липсата на клиенти и проекти е факт. Tick42 обаче не е засегната от забавянето на глобалната икономика и жадно търси свежи попълнения, за да се разраства.
Емоционално здраве
Много важно нещо, на което сега софтуерните компании трябва да обърнат внимание, е комфортът на служителите, споделя Лесли Спайро. Общуването между колегите е нужно за работния процес и корпоративния дух. За целта фирмата е отворила канали за неформален чат, за да могат служителите да си „бъбрят”.
Замислени са и разнообразни онлайн „събития” за поддържане на атмосферата – виртуални срещи, разговори, дискусии. Има даже кафе-сесии и дори йога-часове за всички желаещи от екипа.
Това обаче не е достатъчно, убеден е Спайро. Трябва да се обърне внимание на психоемоционалното здраве на служителите. Ако хората продължат да работят от домовете си и занапред, някои от тях ще започнат да се чувстват тежко заради липсата на живия контакт. Някои могат дори да изпаднат в депресия.
Под въпрос е дали ще се отворят училищата и детските градини – ако това стане и децата отсъстват от домовете, тишината и самотата могат да се окажат смазващи за някои хора, според британския мениджър.
„Важно е да не подценяваме проблема, защото ще има хора в нужда. Темата за психоемоционалното здраве не бива да се стигматизира. Трябва да говорим открито за това, защото новата среда ни поставя пред нови предизвикателства и никой не е сигурен как да се справим с тях”. Спайро вече е планирал да ангажира специалисти, с чиято помощ да се погрижи за менталния комфорт на всички свои служители.
