IBM отвори техническа лаборатория в УниБИТ

Лабораторията на IBM в УниБИТ ще осигури на студентите достъп до новите технологии
(снимка: IBM България)

IBM и Университетът по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) стартираха проекта „Tech Lab: Go tech with IBM”, който цели да спомогне за намаляване недостига на специалисти с високотехнологични умения в България.

Проектът включва създаване на техническа лаборатория в УниБИТ, практическо обучение на студенти и общи изследователски проекти на университета и IBM, съобщиха от българския офис на ИТ корпорацията.

Техническата лаборатория ще служи като място за съвместна работа, където студентите ще могат да получат от IBM познания в нови технологии като облачни изчисления, изкуствен интелект, квантови изчисления, ИТ архитектура и инфраструктура, виртуализация, иновации в услугите, дълбоко обучение, както и познаване на бизнеса.

Студентите и преподавателите имат достъп до инструменти и технологии в лабораторията, както и връзка с ментори, дори от домовете си. Те ще могат да работят дистанционно по научноизследователски и развойни проекти, да подобряват своите умения, знания и да изследват нови идеи, теми и кариери.

„България е една от страните, в които работодателите изпитват затруднения при намирането на таланти  с необходимите умения, като най-голям е недостигът в ИТ сферата и електрониката (според ОИСР). Освен това, разликата в уменията ще се задълбочава все по-бързо в днешния цифровизиран свят”, заяви проф. д-р Георги Димитров, заместник-декан по учебната дейност на ФИН, УниБИТ.

Чрез сътрудничество на академичните среди и индустрията, техническата лаборатория ще даде на студентите възможност да започнат работа в съответните индустрии още преди дипломирането си.

„В допълнение, настоящата пандемична обстановка ускорява дигиталната трансформация и новите начини на обучение ще бъдат от решаващо значение за развитието на уменията на обучаемите. По този начин искахме да помогнем на нашите студенти да бъдат в крак и да са готови за периода след COVID-19”, допълни Димитров.

Студентите ще могат да експериментират и тестват идеите си в IBM Public Cloud, като създават хибридни модели на съвременна инфраструктура, и да работят върху различни функции на различни видове приложения.

Лабораторията е оборудвана с инфраструктура на IBM, включително IBM Power сървъри, системи за съхранение и персонални компютри, чрез които се достъпват платформи и приложения като IBM Power AI Vision, IBM Storage Insights и IBM Kubernetes.

„IBM стъпва в България преди 83 години, време за което ние спомогнахме за оформянето на технологичното развитие на страната. Това най-ново сътрудничество е част от постоянните и дълготрайни взаимоотношения на IBM с университетите”, подчерта Игор Правица, търговски директор на IBM България. По неговите думи, сътрудничеството с УниБИТ ще помогне да се намали недостигът на специалисти с най-приоритетните ИТ умения.

Експертите на IBM ще обучават преподаватели и студенти в използването на IBM инструменти за разработка на бизнес процеси и софтуерно инженерство. Те ще бъдат ментори при практически обучения, ще управляват сертифицирането на студентите в IBM технологиите, ще сътрудничат в следдипломни обучения и докторантури и ще ръководят участието на студентите в научноизследователски и развойни проекти.

УниБИТ ще използва техническите възможности на инсталираната IBM инфраструктура, за да проправи път за академични изследователски проекти, вариращи от хибридни облачни конфигурации, експериментиране с квантови изчислителни системи през облака, до инструменти за разработчици на когнитивни системи, съхранение на данни и образователни платформа за мейнфрейм.

Коментари по темата: „IBM отвори техническа лаборатория в УниБИТ”

добавете коментар...

  1. Anonymous

    Прочетете хубаво пълното името на университета и го осмислете добре.

  2. Anonymous

    Библиотекарите заради невърната книга за винету платиха милиони на ibm за квантови изчисления
    a
    учениците нямат таблети ?

  3. Anonymous

    Цецо Кетчъра ще записва 5G трафика за цру чрез квантови изчисления в библиотекарският.

Коментар