Стремежът към анонимност в интернет и общественото пространство ще се засилва
(снимка: CC0 Public Domain)
Както можеше да се очаква, повсеместното видеонаблюдение и лицевото разпознаване се оказаха в основата на нов скандал в света на технологиите. Размириците в САЩ изведоха на преден план неетичните и недотам легални страни на видеонаблюдението и лицевото разпознаване.
Три големи технологични корпорации бързо заеха категорична позиция: IBM се оттегли от разработването на системи за лицево разпознаване, а Amazon и Microsoft „забраниха” използването на своите технологии от щатската полиция.
Може да се очаква, че и други ИТ разработчици ще определят режими за използване на своите технологии за видеонаблюдение с елементи на лицево разпознаване. Много по-голям обаче ще е броят на фирмите, които ще продължат да разработват подобни технологии в „стелт” режим – и ще продължат да ги продават на заинтересовани страни. А заинтересовани не липсват.
Масово видеонаблюдение
За противоречията и тъмните страни на проблема свидетелства случка, разкрита в последните дни: 30 000 футболни фенове са били заснети от камери за лицево разпознаване на стадион в САЩ, ала без знанието (още по-малко пък съгласието) на всички тези хора. Това се е случило през януари в Роуз Боул в Калифорния. Хората са били заснети от камери на компания на име VSBLTY.
Самите камери са били скрити под дигиталните табели със светлинни знаци в зоната „ФенФест” на стадиона и тихичко са събирали данни за всички, които минават оттам. Според съобщения на OneZero, анализът е включвал възраст, пол, носене на оръжие или не, дали лицето присъства в списъците на издирвани или наблюдавани лица от правителството.
Според фенове, свързали се с изданието, никой не е бил уведомен за видеонаблюдението, от никого не е искано съгласие за подобно нещо. Самата фирма нарече случая „изследване на аудиторията”, което – според нея – би трябвало да се използва за „подобряване на потребителското преживяване”.
Колко още камери събират данни за хора на различни места с и без знанието на потребителите – е въпрос, който неизменно започва да изплува у все повече хора.
Действащи регулации
В Европейския съюз и Китай до голяма степен може да се разчита на вече действащите регулации – от типа на Общия регламент за защита на личните данни – да не допускат подобни произволи. Тези норми изискват потребителите да са наясно кога и къде се събират лични данни за тях, за какво се използват – съответно се изисква и съгласието на заснеманите.
Но, както всяко законодателство, и това има своите пробойни. И в Китай, и в ЕС нормите предвиждат, ако данните на потребителите са „анонимни”, да не се считат за лични данни и следователно да не подлежат на разпоредбите за поверителност.
И двата режима изискват „пълна анонимност”, която включва повече от премахването на имена. Ако хората могат да бъдат идентифицирани от обработен набор от данни, независимо дали са в комбинация с други бази данни, тогава данните не се считат за анонимни.
Това изискване е уязвимостта, където започват неприятностите. Няма много ясно и категорично обяснение какво е пълна анонимност. Така тълкуването остава да зависи от съдилищата.
Обратен инженеринг
В желанието си фирмите да предложат „по-добро потребителско преживяване” и да таргетират по-добре своите рекламни и маркетингови усилия, те събират големи обеми данни, които, макар да бъдат агрегирани, могат да позволят идентифицирането на потребители. Неотдавна група изследователи от Университета в Лувен и Импириъл колидж Лондон предупредиха, че анонимните набори от данни често могат да бъдат обработени с цел „обратен инженеринг” и така да се идентифицират конкретни лица.
Документ, публикуван в научното списание Nature през 2019 г., показва, че е възможно правилно да се идентифицират 99,98 процента от американците във всеки наличен анонимизиран набор от данни, като се използват 15 характеристики, включително възраст, пол и семейно състояние.
Всичко това показва, че анонимността в интернет и в общественото пространство все повече остава под въпрос. Ако към цялостната ситуация добавим и потенциално злонамерени интереси, каквито винаги има под повърхността на видимите събития, то изглежда, че личната неприкосновеност доста отдавна е сведена до минимум.
AI технологии за анонимизиране
На фона на всичко това вече се забелязват индикациите за нарастващ интерес към технологиите за анонимизиране. Набират скорост технологии от типа на приложения на база изкуствен интелект за обработка на изображения, така че хората на тях да не могат да бъдат разпознавани.
В момента активно се рекламира приложението „Анонимната камера”, което използва машинно обучение за идентифициране на хора в изображения и видеоклипове и след това замъглява, пикселира или зачерня изцяло лицата или дори целите тела. Наред с това приложението може да изкриви гласове във видеоклипове и да премахне всички метаданни, които биват автоматично вграждани във файловете от камерите и телефоните. Това включва времето, когато е направен записът, както и къде е направен.
Подобни средства се предлагат и онлайн, макар че нерядко те работят значително по-бавно от инсталационните си аналози, и не успяват да премахнат всички знаци, чрез които дадени лица могат да бъдат разпознати.
Независимо от това може да се очаква, че на фона на събитията в САЩ системите за анонимизиране рязко ще наберат скорост в идните месеци, което ще се отрази на всички сегменти в ИТ сектора.