Честите онлайн покупки генерират повече отпадъци от опаковки
(снимка: CC0 Public Domain)
Отдавна се говори, че пазаруването онлайн е по-екологично от ходенето до магазин, но се оказва, че не е точно така. Доставянето на стоките от различни дистрибуционни центрове, опаковането им в куп обвивки и возенето им не се отразява добре на планетата от гледна точка на вредни емисии и отпадъци.
Сигурно звучи като да е против логиката, но по-екологичният начин за пазаруване може да се окаже традиционното ходене до физически магазин, а не покупката онлайн от компании, които нямат физически магазини. Това сочи нов доклад в специализираното издание „Екологични науки и технологии”.
В проучването изследователите посочват, че купуването на стоки от магазини по традиционния начин – особено за често употребявани неща като тоалетна хартия, шампоан и паста за зъби – често води до по-малко емисии на парникови газове, отколкото поръчката на продуктите от компания, която продава само в интернет. Основната причина е скрита в това как хората пазаруват онлайн: много от тях купуват стоките често и си купуват само по 1-2 неща с една поръчка.
„Когато хората пазаруват в магазин, те обединяват тези стоки в единична, „групова покупка”, коментира пред CNN Садег Шахмохаммади, докторант по екологични науки в университета Радбуд, Холандия. Той е един от шестимата изследователи, работили върху дългогодишното проучване. С други думи, много на брой вещи се появяват в дома само с едно возене. Това е по-екологично от извършването на един курс на камион или кола за доставката на една-единствена стока.
Наред с това честите онлайн покупки генерират и повече отпадъци от опаковки, защото всеки артикул се опакова „дебело”. Освен всичко друго при е-пазаруването артикулите обикновено идват от различни центрове за дистрибуция. Това означава, че доставките водят до по-високи емисии на парникови газове на артикул, каза Шахмохаммади.
Учените са съсредоточили специално внимание върху частта от веригата на доставки на дребно, наречена „последна миля”: разстоянието между магазин до клиент или, в случая с онлайн пазаруването – разстоянието между дистрибуционния център за стоките до адреса на клиента.
Изследователите анализирали въглеродния отпечатък от „последната миля” на доставка при трите най-разпространени видове пазарни канали: физически магазини, „клик до магазин” (когато хората поръчват онлайн и получават стоката си във физически магазин наблизо) и е-покупка (само онлайн продаване). За трите модела били включени оценки на емисиите на парникови газове от броя на закупените продукти, дейностите по транспортиране, складиране, доставка и опаковане.
Анализът показва, че в някои страни общият „отпечатък” на парникови газове за всеки закупен артикул е по-висок при физическите магазини, отколкото при покупките „клик до магазин”, но по-ниски от тези при „чистите” електронни поръчки. В други страни пазаруването във физически магазини има по-висок въглероден отпечатък от „клик до магазин”, но отново по-нисък от изцяло електронното пазаруване.
„Този модел важи в страните, където хората най-вече шофират [до магазина]”, казва Шахмохаммади.
Какво тогава би било екологично пазаруване? Големи магазинни вериги като Walmart, които използват и трите модела за продажби на дребно, имат известни наблюдения. Факт е, че няма единен отговор на въпроса, но ходенето пеш до магазин там, където това е възможно, е един от методите за пазаруване с най-ниски вредни емисии.
Друг фактор е видът на превозното средство, използвано за пазаруване: ако човек ходи до хипермаркета с електрическо превозно средство и пазарува наведнъж голям брой стоки за дома си, това също се явява покупка с много ниски вредни емисии.
Последното се явява една основателна причина големите търговски центрове да насърчават пазаруването на място чрез електромобил, като инсталират зарядни станции за ЕПС в своите паркинги и гаражи.