Над 60% от софтуерните фирми у нас с отложени проекти

По време на пандемията софтуерните фирми се заеха с изследователски дейности
(снимка: CC0 Public Domain)

Повече от половината софтуерни компании оценяват като негативно въздействието на COVID-кризата върху финансовото им състояние, сочи анкeта на БАСКОМ сред членовете на браншовата асоциация.

Близо 75% от отговорилите посочват като основен извод от COVID-кризата това, че бизнесът трябва да е по-иновативен, гъвкав и бърз. А над 65% от компаниите са на мнение, че всички сме свързани по-силно, отколкото сме очаквали.

На този фон повече от половината анкетирани фирми (63%) оценяват като негативно въздействието на пандемията върху финансовото им състояние, а най-уязвими са микро и големите компании.

„Анкетата още веднъж категорично потвърждава тезата ни, че дигиталната трансформация на българската икономика е крайно необходима, а кризата с коронавируса изостря в огромна степен този въпрос”, коментира председателят на УС на БАСКОМ Доброслав Димитров.

Над две трети от анкетираните компании са на мнение, че пандемията ще предизвика глобална рецесия и това подлага на изпитание бранша в България. 61% споделят за отложени проекти и поръчки от клиенти, а 35% – за отложени инвестиционни решения.

Над една трета от анкетираните компании не оценяват като негативно въздействието на COVID-кризата върху финансовото си състояние, а 40% от фирмите продължават активно да наемат таланти.

Компаниите, които преминават успешно през това продължително изпитание, отбелязват увеличение на своите проекти и поръчки на база две най-често срещащи се бизнес решения: позициониране в нова пазарна ниша (26%) и увеличаване на времето и ресурсите за развойна дейност (41%).

Въпреки това е трудно да се прогнозира доколко този ръст е устойчив, тъй като дори и успешните в кризата компании регистрират наличието на голяма несигурност в своите клиенти и служители.

Близо две трети от фирмите, които отчитат ръст в дейността си, са посочили, че са използвали този период, за да се фокусират върху изследователски проекти, за които преди това не са им достигали време и други ресурси.

Това поставя предизвикателства пред готовността на висшите училища да си сътрудничат достатъчно гъвкаво с бизнеса – например посредством създаване на „спиноф” компании за комерсиализиране на научни открития, привличане на специалисти от практиката като гост-лектори и най-вече промяна на модела на образование чрез изменение на пропорцията теория-практика в посока увеличаване на стажовете и изследователската работа на студентите в рамките на академичния хорариум.

По отношение на упреците, че бизнесът не цени дипломата на кандидата и търси само базови практически умения, софтуерните компании са твърдо изключение от тези наблюдения. Половината от анкетираните компании отговарят, че сред най-подходящите мерки за подкрепа на ИТ бизнеса, е увеличаване на приема в ИКТ специалности в университетите.

Аналогичен процент от респондентите посочват, че е необходимо категорично приоритизиране на дигиталната трансформация и също толкова – че виждат ролята и отговорността на държавата в стартиране на мащабни публични ИКТ проекти.

Очаквано висок процент от компаниите са проявили обществена солидарност и са се включили с технологични решения за справяне с  кризата – 41% от тях са предоставили безплатни фирмени ресурси за улесняване на работата на други бизнес сектори, за образование и т.н. Близо 60 % декларират, че са се включили в борбата с пандемията със спонтанно възникнали инициативи, сред които безвъзмезден труд на служителите в помощ на държавата, дарения или закупуване на медицинска техника.

Пандемията промени изискванията към характеристиките на работното място, но изглежда компаниите не са готови да се разделят с физическите офиси, като само около 2 % предвиждат да превърнат отдалечената работа в постоянна форма на заетост. 54% от компаниите са избрали стратегията на плавна реинтродукция при връщане на служителите в офисите.

Също очаквано висок процент (89% от анкетираните) не са се възползвали от никоя от правителствените програми за подпомагане на бизнеса, но посочват други, по-подходящи мерки за подкрепа, които очакват: запазване на данъчната стабилност, намаляване на максималния осигурителен праг, подкрепа за стартиращите иновативни компании и приоритизиране на дигиталната трансформация.

Компаниите не са единодушни дали кризата би се повторила отново точно в същия вид, но вярват, че от настоящата извънредна ситуация излизат по-подготвени за бъдещето.