Чакат ръст на фалитите в България, ИТ секторът стабилен

Новата икономическа реалност ще форсира процеса на ръст на фалитите у нас
(снимка: CC0 Public Domain)

21% ръст на несъстоятелностите в България през 2021 г. в сравнение с 2019 очаква Euler Hermes. Актуализираната прогноза за 2020 г. също е за увеличение от близо 20% спрямо предходната, което е значително над перспективата преди COVID-19 кризата.

Потенциално застрашени са компании в почти всички сектори, като относителна стабилност има само при ИТ и електрониката. С особено внимание ще се следят транспорта, който се очаква да има допълнителни трудности и след активирането на Пакет „Мобилност”, както и някои производства, свързани с автомобилостроенето.

„Несъмнено новата икономическа реалност ще форсира процеса на ръст на фалитите у нас, който започна още преди три години. Последствията от COVID-19 кризата ще се усетят както тази година, така и отложено през следващата”, коментира Камелия Попова, управител на Euler Hermes за България.

Заради тежка административна процедура и някои специфики в България, несъстоятелностите не са основният индикатор за стабилността на компаниите и икономиката, допълни Попова. „Затова нашите очаквания са същинският удар да се усети в междуфирмената задлъжнялост, чиито нива могат да нараснат значително. Това е сигналът за риск, който трябва да се следи много внимателно”.

Според експертите, на глобално ниво фалитите ще нараснат средно с 35% през 2021 спрямо 2019 г. Най-тежко се очаква да бъде положението в САЩ с увеличение от 57%, Литва с 49% и Бразилия с 45% за същия период. Пред много сериозен ръст обаче са изправени и държави в Западна Европа, както и Китай с прогноза за 40%, Сигнапур с 39% и Хонг Конг с 23%.

Последствията върху компаниите и увеличението на фалитите ще бъдат сравними като средно ниво с кризата от 2009 г., като основната разлика е, че COVID-19 засяга много повече държави.

Рискът от несъстоятелности покрива почти всички сектори, като е особено осезаем при транспорта, автомобилостроенето, туризма и луксозните стоки. Изключение правят само фармацията и ИТ, където има по-голяма стабилност. Най-застрашени логично са компаниите, които са били нестабилни още преди кризата, отбелязва Euler Hermes.

Докладът обръща специално внимание и на две специфики на ситуацията – въздействието на принципа на „бомба със закъснител” и „ефекта на доминото”. Първата се свързва със серията от икономически мерки, предприети от различните държави, за да омекотят удара върху икономиката и бизнеса, като например безлихвени кредити, данъчни облекчения и отлагания на изисквания за обявяване на фалит.

Това според експертите ще удължи процеса и реалният ръст на несъстоятелностите ще се усети в първата половина на 2021 година. Паралелно с това ще се развие каскадно и т.нар. ефект на доминото, в който фалитите на едни компании ще доведат до други по веригата.

„Тези два фактора трябва да се вземат предвид и от българските компании в оценката на риска. Това, че заради административни и нормативни специфики прогнозата за страната ни изглежда по-благоприятна от средната на глобално ниво, не бива да ни дава фалшиво спокойствие”, предупреди Камелия Попова.

Традиционни търговски партньори на българския бизнес са в държавите в ЕС, в Турция, в Русия, където се очакват фалити и съответно се изисква повишено внимание, припомни Попова.

Коментари по темата: „Чакат ръст на фалитите в България, ИТ секторът стабилен”

добавете коментар...

  1. Anonymous

    Представете си, че кажете на Бойко Борисов: “Сега ти забранявам да работиш няколко месеца и разходите ти ще си такат, не се притеснявай ще ти дам кредит накрая, но извънредното положение ще го удължавам”. Дали можете, да го направите това?

  2. Anonymous

    ББД и zamundatv

  3. Anonymous

    Областният управител на София:
    Ако Борисов случайно абдикира,
    България ще колабира!

  4. Anonymous

    Няма консенсус в ЕС за възстановителния план, разкри полският премиер

  5. каскадни фалити

    web archive{spirаlata net}
    от години има предсказания че всички данъци ще бъдат премахнати щото няма кой дя ги плаща

Коментар