Че се случва бързо – бързо е, Covid-19 форсира дигитализацията на повечето организации по света. Анализаторите казват, че това, което нормално би отнело 3-5 години, сега стана за няколко месеца. Но това е лесно за казване и доста по-трудно за реализиране…
Повечето големи организации имат стари, онаследени технологични системи, които не могат толкова лесно да „скочат” в реалността на дигиталния бизнес, облачните технологии, мобилните приложения. Нужно е да мислим за дигиталната промяна като за развитие на две скорости, заяви Свилен Станчев, търговски директор на IBS България, в заключителната дискусия на знаковия форум IT Compass, който се проведе днес виртуално.
„Старите, „legacy” системи не могат да се променят бързо и лесно, а и настоящият момент не е никак подходящ за това”, посочи Станчев. Предвид сътресенията в бизнеса, в цялостната икономика и общата несигурност в глобален мащаб, никое предприятие не би започнало точно сега многогодишен проект за подмяна на една действаща, да речем, ERP система. Финансовите възможности за подобно начинание са ограничени. Неясни са и бъдещите обстоятелства – новата система може да се окаже остаряла, преди да е влязла в употреба.
Това, което е най-добре да се направи, е да се работи „на две скорости”, смята Станчев. Най-логично е да се формира нов отдел, който да изгради „мост” между старите платформи и новите, дигитални канали, така че технологичната платформа да бъде гъвкава и адекватна на новата дигитална реалност.
„С други думи, важно е да започнем да строим новата конструкция, но без да разрушаваме старата сграда”, метафорично отговори Горан Ангелов, основателят и управител на IBS България. Въпреки това, според него, реалността, която се наблюдава, може да се окачестви с една дума – нетърпеливост. Предприятията бързат да се адаптират и са готови да вложат ресурси в миграцията, която е нужна, за да оцелеят в новата, силно дигитализирана работна среда.
Финансирането е важен въпрос в този процес. Когато иде реч за новите технологии, то може да бъде осигурено от други направления, които традиционно не носят добавена стойност. Най-често това са големи обеми цифрови активи, например софтуерни лицензи, които ежегодно се плащат, просто за да се поддържат работещи съществуващите системи. Иначе казано, взема се от разходите, които традиционно се отделят за поддържането на статуквото – и дори се разрастват.
Другата важна посока на инвестиция е обучението. Уменията на ИТ експертите имат нужда от развитие в правилната посока. Това е факт, според екипа на IBS. „Никога досега не сме виждали такъв огромен интерес към курсовете за Linux. Има бум на тези обучения. Провеждаме много курсове и изпити за Red Hat”, посочи Ангелов.
За софтуера с отворен код вече не се мисли като за нещо, чието основно предимство е, че е безплатно, подчертаха от IBS. Данните от глобални проучвания сочат, сигурността и гъвкавостта са водещи фактори за избора на системи с отворен код, а икономиите остават на заден план.
„Обучението по Linux се разглежда вече като инвестиция. Това е един от най-сериозните изпити въобще в ИТ средите и за всеки специалист е въпрос на чест и лично предизвикателство да се яви на него”, заключиха от IBS България.