Контейнеризацията носи ползи в сторидж системите

Свилен Станчев, търговски директор на IBS България, очерта ключови тенденции в сторидж системите
(екранна снимка: IT Compass)

Все повече компании инвестират в системи за съхранение. А за да знаем как да ги управляваме, трябва да познаваме техните плюсове и минуси, коментира Свилен Станчев, търговски директор на IBS България, в лекция на ежегодната конференцията IT Compass 2020. Той говори за сториджите, виртуализацията,  тенденциите и прогнозите за бъдещето развитие на този специфичен сегмент.

„В началото софтуерът показваше къде да се поставят данните, които искаме да запишем или да прочетем. Този софтуер не беше обвързан с хардуера под него, т.е. при смяна на хардуера се запазваше същия софтуер със същия интерфейс. Но софтуерът днес е много по-интелигентен и се превърна в слой между приложенията и хардуера. Това наложи хардуерът да разполага с много повече функционалности”, поясни Станчев, говорейки за софтуерно-дефинираното съхранение (Software Defined Storage, или SDS).

Има три типа SDS решения:

• за сторидж мениджмънт;
• за защита на данните;
• за сторидж инфраструктурата.

С постоянното нарастване на данните се купуват все повече дискове и капацитетът се разширява. Важно е този капацитет да се управлява ефективно и това става със SDS решенията от първия тип. „От една страна, трябва да се запазят бюджетите, от друга – трябва да сме гъвкави спрямо нуждите на бизнеса”, обясни Станчев.

Във втората категория попада всеки тип софтуер за бекъп и архивиране, т.е. софтуер, който не е зависим от хардуера.

Най-интересна е третата категория SDS – за управление на сторидж инфраструктурата. „Тук е мястото да обърнем внимание на сторидж виртуализацията и защо IBM е по-различна от конкурентите. На първо място тази виртуализация наистина не зависи от марката на хардуера. Второ, ние можем да вменим услуги и функционалности на „back end” сториджа, каквито той не притежава. И това е възможно да се направи между сториджи от различни производители”, подчерта Станчев.

Три от петте водещи банки в България използват сторидж виртуализация, една от трите водещи ютилитис компании разчита на сторидж виртуализация, а от тази година и две държавни организации са решили да изберат същия инструмент. „И ние от IBS България ползваме сторидж виртуализацията в нашия център за данни. Така и готвачът опитва ястието, което е приготвил за клиентите си”, разказа Станчев.

С времето се наложи и т.нар. Hyper Converged Infrastructure (HCI), при която два слоя сървъри се обединяват в един. По същество това са сървъри с дискове, които репликират данните, за да няма загуба на данни. „Клиентите се насочиха към тези решения, защото се смяташе, че управлението и скалируемостта им са по-лесни. Имаше очаквания и за намаляване на разходите. Но на практика, след като много клиенти имплeментираха подобни решения, се оказа, че тази инфраструктура е много трудна за управление и че се изискват нови умения от екипите. Разходите се оказаха по-големи от предвижданията, а производителността също бе далеч от очакванията. Реалността не съвпадна с очакванията, затова препоръката ми е не ползвайте такава инфраструктура за критични приложения”, посъветва Станчев.

Той обясни и защо са необходими контейнер сториджите. Контейнерите са софтуерни приложения, пакетирани с библиотеки, които могат да се изпълняват навсякъде, стига да разполагаме с нужната платформа. Все повече приложения се контейнеризират, включително бази данни. Тези данни трябва да се съхраняват, а когато контейнерът изчезне, с него изчезват и данните. Затова се появява понятието „Persistent volumes”, или връзка към сторидж ресурсите. Когато контейнерът изчезне, данните остават записани, а когато се появи на ново място – той отново си взема същите данни, независимо дали е на същия или на друг хост.

Контейнерите „взривяват” света на разработчиците, заяви Свилен Станчев. На първо място самите разработчици имат контрол върху приложенията. „Фокусът на контейнеризацията не е върху инфраструктурата, както е при виртуализацията. Тук приложението се трансформира и се пренаписва по начин, чрез който, с всички тези технологии, може да се скалира многократно, а когато няма натоварване – да се свие. Така пакетирано, приложението може лесно да бъде мигрирано или в тестова, или в продуктивна среда, или в облака, без това да зависи от сториджа”, поясни специалистът.

Когато искаме да запишем данни, приложението ни трябва да се свърже към база данни. Дори да е в контейнер, някой трябва да свърши тази работа, защото базата данни не може да се свърже сама. Затова най-вероятно ще се появи това, което Свилен Станчев сам е нарекъл SODA – Software Operated Data Appliance, т.е. устройство, което предоставя услуги за данни и което е софтуерно базирано. Например, разработчикът пише приложение и в момента, в който данните трябва да се съхранят, той ще извика конкретния „appliance” директно, с част от кода, а данните автоматично ще се запишат и ще бъдат подредени.

Засега идеята е имагинерна, но вече има някои доказателства в подкрепа на тази визия, подчерта Станчев. Познат ни е Network Attached Storage (NAS), когато вместо да имаме сървър с дисков капацитет, а върху сървъра да инсталираме файлова ОС,  всичко това е налично готово в един „appliance”. Доказателство е и операционната система IBM OS400, която не е нова, но е интересно „вплитането” ѝ с базата IBM DB2. Когато се разработва приложение, във файловата система съществува и базата, като така не е нужно да се инсталира допълнителна база.

Показателно е също, че компанията PURE Storage, която е сред лидерите в сторидж сегмента, има намерение да купи Portworx – малко познат доставчик на решения за контейнер като услуга и база данни като услуга. Макар че няма официални съобщения за сделка, такава най-вероятно предстои. Не случайно CIO-то на PURE Storage казва: „Мислете за сториджа като за код”, коментира в заключение Свилен Станчев.