За да е оправдан преходът към облака, трябва да е ясно какви ще са бизнес-ползите от промяната
(снимка: CC0 Public Domain)
Повечето бизнес-организации днес обмислят използването на т.нар. облачни услуги – стъпка, която е съществена част от дигиталната трансформация на предприятия от всички сфери и в този смисъл решаваща в стратегията за оцеляване и адаптация към съвременния силно цифровизиран свят. Облачните решения вече се превърнаха в норма за фирмите.
Миграцията към облачни системи е дефинирана от няколко важни въпроса. Отговорите им предопределят не само какво точно ще се прехвърли в облака, но и дали изобщо ще се изпълни подобна стъпка. Кои са тези въпроси посочва Костадин Белишки, архитект „облачни решения” в Crayon България.
Всяко пътешествие към облака започва с оценка и планиране на високо ниво, казва Костадин Белишки, архитект „облачни решения” в Crayon България
(снимка: личен архив)
1. Защо?
Всяко пътешествие към облака започва с оценка и планиране на високо ниво. Независимо от типа проект, първата стъпка е да се отговори на въпроса защо се прави миграцията – какъв е нейният бизнес-контекст.
За да е оправдан проектът, той трябва да води до бизнес ползи, които надминават разходите. Възможни бизнес-мотиви биха били:
- осигуряване на непрекъсваемост на даден процес;
- повишаване на сигурността;
- ускоряване на дигиталната трансформация.
Когато говорим за дигитална трансформация търсените ползи обикновено попадат в следните подкатегории – подобрено обслужване на клиентите, повишена продуктивност на служителите, ефективност на процесите и трансформация на предлаганите продукти и услуги. Разбира се, възможен мотив е и оптимизиране на неспецифични за бизнеса разходи.
Изясняването на бизнес-ползите и дефинирането на критерии за успех и ключови показатели е критично. Ако от самото начало към проекта са поставени грешни очаквания за задължително намаляване на ИТ разходите, без да се отчитат ползите, то финансовата сметка за прехода може да се окаже силно изкривена и понякога стряскаща. Задължително е срещу разходите да стои съществена бизнес-полза.
2. Кой е бизнес „спонсорът” на проекта?
Често се случва миграцията към облака да се инициира от ИТ отдела. Като част от въпроса за бизнес-ползите обаче трябва да е ясно кой в организацията е т.нар. „спонсор” на проекта. Това обикновено е член на борда, който осигурява финансирането, подпомага решенията, но и съответно търси положителни резултати от проекта.
3. Откъде започва миграцията (или какво е текущото състояние)?
След като има ясна рамка на търсените бизнес-ползи, следва да се дефинира кои са товарите (приложенията), които ще се мигрират към облака.
За целта обикновено се използват специализирани инструменти, които инвентаризират съществуващите сървъри, определят реално необходимите хардуерни спецификации на базата на натоварването, както и зависимости между различните сървъри и работещите на тях приложения. Ако липсва документиран списък на портфолиото от приложни системи, трябва да се създаде такъв, за да добави необходимия контекст към автоматично събраната информация.
4. Докъде ще стигне миграцията (или какво е търсеното състояние)?
След като е определено и документирано текущото състояние, може да се пристъпи към определяне на търсеното (целевото) състояние.
Тук добра стратегия е да се зададе приоритет на моделите за предоставяне на облачни услуги (SaaS, PasA, IaaS) и след това да се определи подходящият модел за всяко едно приложение. По-този начин се поставя приоритет на качествените промени, които ще донесат дългосрочни ползи за организацията спрямо тези, които са от тип „ниско висящите плодове” – по-лесни и бързи за реализация, но съответно и с по-малко ползи.
Първо се преценява дали приложението може да бъде заместено със софтуер като услуга (SaaS). SaaS е облачният модел, който предоставя постоянни иновации, автоматични обновления и най-малко съпътстващи разходи за управление. Например, вместо да мигрирате вашият файлов „едно към едно“ към Azure IaaS, да замените услугата с SharePoint Online, за да осигурите по-ефективно споделяне на информация, едновременна работа с документи, защита срещу загуба на данни т.н.
Ако обаче миграцията към модела SaaS не е изгодна, следва да се проучи дали е удачно използването на платформа като услуга (PaaS). Освен, че спестява усилия по управление на инфраструктурата, PaaS предоставя функции като автоматично мащабиране на услугата според моментното натоварване.
Следваща по приоритет опция е да се използва инфраструктура като услуга (IaaS). Тук основното предизвикателство е да се определят оптималните параметри на услугата така, че да се покрият изискванията за производителност и наличност при най-ниската възможна цена.
Последните опции са мигриране към частен облак или запазване на текущото състояние. Тук съображенията могат да бъдат технически (например закъснение), свързани с регулация, финансови, политически и т.н.
5. Как ще бъдат управлявани товарите в облака?
От съществено значение е да се прецени как ще бъдат управлявани товарите, мигрирани в облака, включително как ще бъдат наблюдавани и защитавани. Тук следва да се изясни и как ще се направи интеграция с наличната вътрешна ИТ среда. Ще се променят ли съществуващите процеси? Нужно ли е пренареждане на ролите и отговорностите?
Разпределението на отговорностите трябва да е пределно ясно и до последния детайл. Тук говорим както за разпределение между потребителя и доставчика на облачни услуги, така и за разпределение в рамките на организацията.
Пример за пропуск в дефинирането на ролите и отговорностите е да не се даде достъп и възможност на екипа по оперативна сигурност да следи за уязвимости, да наблюдава за събития и да разследва инциденти, свързани с облачната среда. Пример за неразбиране на ролите и отговорностите е да се очаква от доставчика на облачната услуга да наблюдава наличността на приложение, работещо в IaaS среда, да се грижи за актуализация на софтуера и създаване на резервни копия на данните.
6. Налице ли е готовност за работа с новите технологии?
Облачните системи имат своите технологични специфики. Те трябва да са добре известни от самото начало. Познанията за близките по функция локални системи може да е в плюс, но в никакъв случай не е достатъчно. Често се налага допълнително обучение на екипите по разработка, администриране и информационна сигурност, за да могат да могат да вършат ефективно работата си в облачна среда.
7. Необходим ли е аутсорсинг?
Организацията, която мигрира към облачни технологии, следва да е наясно дали има достатъчно собствен капацитет за управление и на облачната среда. Ако няма, би било разумно тази дейност да се „изнесе”, а партньорските организации могат да помогнат за това.
8. Достатъчно ли е стандартното ниво на поддръжка?
При критични за бизнеса товари и приложения организацията, която мигрира приложения в облака, трябва да е предварително сигурна дали стандартното безплатно ниво на поддръжка е достатъчно за нейните потребности. Обичайно критичните за бизнеса дейности предполагат подсилена поддръжка от най-високо ниво.
Определящо тук е дали бизнесът може да си позволи изнесеното в облака приложение да е офлайн – и колко дълго.
9. Какви регулаторни и географски фактори трябва да се вземат предвид?
Много страни и региони имат различни регулации, които касаят и съхранението, и обработката на данните. Затова е важно да се знае какви регулаторни и географски особености трябва да бъдат взети предвид. Те могат да окажат влияние на възможността за миграция към облака или на възможностите за използване на конкретните приложения от крайните клиенти.
10. Как ще се извърши миграцията?
След като са изяснени горните въпроси, може да се пристъпи и към детайлно планиране и подготовка на миграцията. Този процес включва избор на подход (например на фази или наведнъж), групиране на системи, определяне на последователност, избор на инструмент за автоматизация на процеса по миграция и т.н.
Най-тясното място
Най-честата спънка за миграцията към облака е очакването, че тя непременно трябва да доведе до намаляване на разходите. Да, може да има намаляване на разходите – понякога това се случва действително, но не това е основното предимство на ИТ облака.
Облакът предоставя множество възможности, важни за дигиталната трансформация на бизнеса – например, предлагане на нови цифрови услуги. Той дава възможност за повече гъвкавост и бързина в обслужването на крайните клиенти. В този смисъл облакът е от значение и за самото съществуване и развитие на бизнеса в съвременната виртуална среда.
Именно тези преимущества следва да са водещи фактори за решението за миграция, а не намаляването на разходите.
