Бъдещето на социалните мрежи може би е… аудио?

Едно от основните предимства на аудиото е, че предлага общуване по много личен начин
(снимка: CC0 Public Domain)

Всяка сутрин, докато преглежда писмата си, Нандита Мохан слуша приятелите си от университета – разказват за деня си, припомнят си, размишляват какво е да си завършил посред пандемията. 23-годишната програмистка не говори по телефона, нито слуша специален личен подкаст. Тя използва Cappuccino – приложение, което взема гласови записи от затворена група приятели или роднини и ги предоставя като аудио за изтегляне. Подобен вид аудио социални мрежи набират скорост. „Самото изслушване на всички ме кара да ценя приятелството ни. Да чувам гласовете им – това променя нещата много”, казва момичето.

Приложения за аудиосъобщения се предлагат от години. Подобни функции има и в WhatsApp, и в WeChat. И по време на пандемията въпросните функции се превърнаха в лесен начин хората да поддържат връзка, като същевременно заобикалят умората и несгодите на Zoom, пише в обширна публикация по темата MIT Technology Review.

Но сега нова вълна от приложения набира скорост заради непосредствеността на звученето на автентичния запис, заради самото изживяване – след десетилетие на писмена комуникация гласът отново става основен начин, по който хората комуникират помежду си. От телефонни обаждания до ултра-кратките съобщения и обратно до гласа – начинът, по който използваме телефоните си, може би вече е направил „затворен кръг”?

Новодошлите

Най-известната мрежа, фокусирана върху аудиото, е Clubhouse – модно приложение само за поканени, което дебютира миналата пролет. То бързо натрупа множество положителни отзиви заради начина, по който прилича на токшоу, подобно на чат-стаите на ранните дни на интернет. Използването му е подобно на включването в (онлайн) парти-разговор.

Но атрактивността на Clubhouse беше разбита от липсата на модерация и неограниченото бърборене на хора с личностни проблеми. Репортерката от Ню Йорк Тейлър Лоренц, някогашен фен на приложението, разказва как е станала обект на тормоз в Clubhouse. „Не планирам да отварям приложението отново”, казва Лоренц пред Wired. „Не искам да поддържам никоя мрежа, която не приема сериозно безопасността на потребителите”. Нейният опит не е единичен случай. След нея и много други са пострадали от расизъм и други смущаващи прояви.

Междувременно пък приложението за чат в игри Discord избухна по популярност. Услугата използва софтуер за пренос на глас през IP, за да превежда живия разговор в текстов чат (идея, дошла от видео геймърите, които нямат достатъчно ръце да пишат, докато играят). През юни, за да утоли жаждата на хората за жива връзка по време на пандемията, Discord обяви нов лозунг – „Вашето място за разговор” и започна да се опитва да направи услугата да изглежда по-малко „геймърска”. Маркетинговият тласък изглежда сработи: до октомври Discord навъртя 6,7 милиона потребители – спрямо 1,4 милиона през февруари, точно преди пандемията.

Но докато общностите в Discord или „сървърите” могат да бъдат толкова малки и невинни, колкото деца, организиращи си пижама-парти, те могат да обслужват и крайни екстремисти, които организират недотам невинни „партита”. Изглежда няма начин която и да е нова технология за комуникация да не бъде използвана злонамерено.

Но това не променя факта, че е приятно да говориш и да те чуят. В крайна сметка това е основното обещание на социалните медии: демократизация на гласа.

Говори и ще те чуят

Интимността на гласа прави аудио социалните медии много по-привлекателни в ерата на социалното дистанциране и изолация. Джими Теле, главен изпълнителен директор на Chekmate ( приложение за запознанства „без текст”, което свързва потребителите чрез глас и видео), казва, че иска да пусне приложение, което да бъде „устойчиво на сомове”. Той има предвид практиката злонамерени лица да заблуждават потребителите онлайн с фалшиви профили.

Chekmate има и опция за видео, но Теле казва, че потребителите на приложението в по-голямата си част предпочитат да използват само гласовете си. „Те се възприемат като по-малко плашещи [от видео съобщенията]”, казва той.

Тази непосредственост и автентичност е причината предприемач на име Жил Пупарден да създаде Capuccino. Той се чудил защо няма продукт, който да събира гласови бележки заедно в един файл за изтегляне. „Всеки има групов чат с приятели”, казва той. „Но какво би станало, ако можете да чуете гласовете приятелите си? Това е наистина въздействащо”.

Програмистката Мохан също мисли така. Тя казва, че нейната група приятели е преминала към Capuccino от чат група на Facebook, след като е опитала и Zoom разговори в началото на пандемията. Но дискусиите в Zoom са нещо, което е свързано с големи събития, с важни работи, казва момичето. Гласовите записи са по-удачни за ежедневна комуникация, смята тя. Ежедневните зрънца капучино, както тя ги нарича, ѝ позволяват да поддържа връзка с приятелите си по един приятен, интимен и непретенциозен начин.

Дори големите мастодонти в социалните медии се опитват да се възползват от възходящия интерес към гласовото общуване. През лятото на 2020 г. Twitter пусна гласови туитове – 140 секунди аудио – в рамките на функция, наречена Spaces. Реми Бургуен, старши софтуерен инженер на системата за гласовите туитове на Twitter, казва, че визията е Spaces да бъде „толкова интимен и удобен, колкото присъствието на добре организирана вечеря” и добавя: „Не е нужно да познавате всички там, за да си прекарате добре, но трябва да се чувствате удобно да седите на масата”.

Може би някой ще изсумти с недоверие, четейки, че Twitter иска да създаде пространство, което да е „удобно” и „интимно”. В края на краищата, Twitter няма много добри постижения откъм създаването на онлайн среда, която е точно приветлива и да предпазва уязвимите потребители от злоупотреби. Но може пък да им се получи.

Грозотата

При всички положения значение за успеха на подобни приложения ще има защитата на потребителите. Модерацията на съдържанието при звука е много по-трудна, отколкото в текста. Текстът е лесен за претърсване от автоматичните модератори, но при звука най-ефективният начин за блокиране на злонамерени изяви е намесата на реални хора-модератори.

Практиката вече е доказала, че гласовите социални мрежи могат бързо да станат грозна работа, както става и навсякъде другаде в интернет. Хората, които вече са пострадали от злоупотреби онлайн – обект на обиди и вербално насилие – едва ли ще искат да станат трайни потребители на уеб-пространство, където могат да бъдат малтретирани по различен начин, който е и по-труден за проследяване от органите на реда.

Също така има причина да вярваме, че тези по-нови, по-малко регулирани платформи ще бъдат привлекателни за недоволни, екстремистки групировки, които сега създават свои собствени подкаст мрежи.

И все пак аудио социалните мрежи изглежда предлагат нещо, което традиционните социални медии не могат. Едно от основните им предимства е, че дават на потребителите незабавна връзка по много личен начин – интимно, лесно, леко, без напрежение, без планиране. „Това ме ангажира и ме кара да слушам по-внимателно, докато всеки човек говори. Дори си водя бележки на неща, на които искам да отговоря и да ги кажа”, казва Мохан.