В Европа набира скорост „правото на изключване”

През последните години стана честа практика служителите да „носят у дома” работата си
(снимка: CC0 Public Domain)

Ирландия прие закон, който дава право на всички служители да спрат да проверяват работните си имейли, да работят на служебните лаптопи и да отговарят на служебните телефони извън договореното работно време. Това е втората страна в ЕС и в света, която въвежда подобна норма. Европарламентът пък очаква Европейската комисия да въведе регулация, с която да превърне „правото на изключване” в основно право на европейските граждани.

Ирландският министър на предприятията, търговията и заетостта Лео Варадкар представи нов трудов кодекс, действащ като набор от насоки за работното място, който дава право на служителите да „изключат” напълно професионалните си задължения в 17:30 ч. в делничните дни – или в часа, договорен с работодателите като край на работния ден. След като този час е преминал, според закона, служителите трябва да имат право да не работят повече, да не четат служебни писма, да не отговарят на служебни обаждания и да не приемат нови задачи от мениджърите си.

Ирландия е втората страна след Франция, която приема закон за „правото на изключване”. Франция има подобна норма от 2017 г., припомня в публикация по темата ZDNet.

Неотдавнашен доклад, изготвен от националната търговска федерация на Обединеното кралство и местния Конгрес на профсъюзите (TUC), установи, че новите технологии все по-често посягат на личното пространство на работниците и прекрачват правилните граници на професионалното работно време, допринасяйки за налагането на култура тип „вечно на работа”, при която служителите никога не са напълно свободни от работа.

Пандемичният ефект

През последните години стана честа практика служителите да „носят у дома” работата си, занимавайки се със служебни ангажименти доста след приключването на работния ден. Границата между лично и служебно постепенно се разми.

Този ефект бе усилен от настъпването на пандемията с нейните последствия – по-продължителният престой у дома и работата от къщи. Така за много хора по света границата между лично и служебно време се разми изцяло.

Все повече проучвания обаче показват, че подобно размиване на границата води до редица негативни ефекти. Служителите прекарват в работа много повече часове, отколкото ако биха ходили на работа в офиса си. Това на пръв поглед може да звучи привлекателно за работодателите, но в малко по-дългосрочен план носи негативи.

Хората се претоварват, преуморяват, стават по-малко продуктивни. При много от тях обсебването от работата води до т.нар. „прегаряне”, при което дори продължителна почивка не носи възстановяване на силите, продуктивността и мотивацията.

Гъвкавост

Практическият кодекс е разработен през последните няколко месеца след искане от Варадкар за по-добра подкрепа и улесняване на работата от разстояние, но насоките могат да се прилагат за всеки тип работа. „Практическият кодекс влиза в сила незабавно и се прилага за всички видове работа, независимо дали работите дистанционно или не”, каза Варадкар.

Това, по неговите думи, ще помогне на служителите, независимо каква е тяхната работа, да постигнат по-добър баланс между професионалния и личния живот и да изключат работата извън нормалното им работно време.

Като част от правото на прекъсване на връзката, кодексът съдържа три ключови клаузи:

• служителите не трябва да се ангажират с професионални задължения извън обичайното си работно време;
• служителите не могат да бъдат наказвани за отказ да присъстват на работни въпроси извън работния ден;
• работниците трябва да зачитат правото на другите „да се изключат”, като се въздържат от изпращане на имейли или обаждания до колеги извън уговореното работно време.

Правото на прекъсване, установено с новия кодекс, не представлява правно задължение: въпреки че препоръките на кодекса ще бъдат допуснати като доказателство в съдебно производство, неспазването на правилата няма да представлява нарушение. По-скоро кодексът трябва да се разглежда като ръководство както за работодателите, така и за служителите, за да се изготвят заедно подходящи работни условия.

Подобна, относително гъвкава, е нормата и във Франция. Там всяка компания има правото да прилага „правото на изключване” по свой начин, в зависимост от спецификата на дейността си. Компаниите могат да определят различно работно време, ако, например, развиват дейност в държави от различни часови зони, или пък ако работниците им дават дежурства през почивните дни или нощни смени.

Основно право

През януари тази година Европейският парламент призова за създаване на закон на ниво ЕС, който да дава на работниците правото да се откажат от работа в извънработно време, без да се сблъскат с негативни последици.

В своята законодателна инициатива, приета с 472 гласа „за”, 126 „против” и 83 „въздържали се”, членовете на ЕП призоваха Комисията да предложи закон, който позволява на тези, които работят в цифров режим, да „прекъснат връзката” извън установеното си работно време. Той също така трябва да установи минимални изисквания за работа от разстояние и да изясни условията на труд, часовете и периодите на почивка.

ЕП също говори за културата „вечно на работа”, която има отрицателно въздействие върху баланса между професионалния и личния живот на служителите, казват евродепутатите. Въпреки че работата от къщи е допринесла за запазването на заетостта и бизнеса по време на кризата с Covid-19, комбинацията от продължително работно време и по-високи изисквания води до повече случаи на тревожност, депресия, „прегаряне” и други психични и физически проблеми.

Депутатите смятат, че „правото на изключване” трябва да стане основно право, което позволява на работниците да се въздържат от ангажиране със задачи, свързани с работата – телефонни обаждания, имейли и друга цифрова комуникация – извън работното време.

Държавите-членки се насърчават да предприемат всички необходими мерки, за да позволят на работниците да упражняват това право, включително чрез колективни трудови договори между социалните партньори.