Тенденция сред дигиталните художници е да наслагват виртуални светлинни ефекти върху татуировки
(снимка: CC0 Public Domain)
Когато Кайла Нюел пазарува мастила за татуировки, тя носи със себе си UV лампа. Татуистката от Портланд в американския щат Орегон създава разкошни изображения, използвайки цветове, които изглежда като да светят под ултравиолетовата светлина.
Повечето хора не осъзнават, че много от готовите мастила за татуировки имат този ефект, казва художничката. Тя открива нови флуоресцентни нюанси, като размахва своята UV лампа над флаконите с мастило по рафтовете на магазините за татуировки. Г-жа Нюел обаче избягва пигменти, които съдържат фосфор. Въпреки че той може да накара мастилото да свети силно, има опасения относно неговите ефекти върху здравето.
Но Нюел мечтае да стигне много по-далеч в своите дръзки арт-начинания. През последните години статиите за експериментални електронни татуировки с вградени светлини и електроника разпалват въображението ѝ. Учените, създаващи подобни системи, обикновено имат за цел да ги използват за медицински приложения, например за наблюдение на жизнените показатели на болни. Но Нюел вярва, че същата технология може да има и творчески приложения.
„Бихте могли да направите неща, които по същество напълно се променят във времето”, казва тя, цитирана от BBC. „Представете си нещо [нарисувано по тялото], което би искряло в тъмното или излъчва светлина, но след това да може да го включите или изключите или да промените цвета му – това би било страхотно!”.
Нюел не е единствена в подобни мечтания. Има цяла тенденция сред дигиталните художници, които наслагват виртуални светлинни ефекти върху видеоклипове или върху татуировки, за да изглежда така, сякаш бодиартът може по някакъв начин да излъчва движещи се цветове. Това е нещо като неонова реклама, само че отпечатана върху тялото на човека.
За съжаление на потенциалните кибер-татуисти, технологията все още не се е развила достатъчно, за да реализира всичко, което има във въображението им. Но все пак работата напредва.
Истинско устройство, подобно на татуировка, излъчващо светлина, наскоро беше демонстрирано от екип от изследователи, работещи в Италия и Великобритания. Системата не е проектирана да бъде вграждана под кожата. Вместо това тя бива залепена отгоре чрез лист хартия, който притиска и се намокря, а после се отлепва – точно като трансферните татуировки.
Доста изследователи са обсъждали подобни идеи, но решението в крайна сметка хрумнало на Вирджилио Матоли, който обмислил идеята, докато гледал как детето му си играе с трансферни татуировки. Той и колегите му в крайна сметка конструирали устройството си чрез слоеве: някои от тях биват депозирани от мастилено-струен принтер, а други имат защитна роля.
Сред компонентите има слой акрил, гъвкави електроди и органичен светодиод (OLED), който свети в зеленикаво-жълт цвят. „Тъй като отпечатвате това на принтер, то можете да отпечатате почти всяка форма, която искате”, казва д-р Матоли.
Устройството е все още доста несъвършено и с наличната енергия може да свети само около час. Но д-р Матоли твърди, че един ден ще бъде възможно да се вградят всички необходими компоненти в самата трансферна татуировка – включително сензорът за наблюдение на жизнените показатели на някого като сърдечна честота или хидратация на кожата – и източник на енергия, който да захранва устройството по-продължително.
С развитието на термоелектричните технологии може да се очаква и още – подобни флуорисциращи татуировки да могат да се захранват с енергия от топлината на самото тяло.
Има и други експерименти в същата посока. През 2019 г. Ник Уилямс, докторант в университета Дюк в САЩ, и негови колеги показаха различен вид „електронна татуировка”. Въпреки че не се вгражда под кожата, тя е лека и гъвкава и може да се нанесе върху коя да е част от тялото.
Изследователите са измислили специално мастило, съдържащо сребърни наножички, които, след като бъдат отпечатани върху тялото, са едновременно гъвкави и електропроводими. Към системата се прикрепва малък светодиод, който може да свети, бидейки захранван през отпечатания материал. Д-р Уилямс смята, че подобна технология може да бъде полезна за медицински цели, но казва, че тя може да има и артистични приложения.
Художниците, разбира се, виждат нещата много по-артистично. Нюел се вълнува много от идеята за сребристите наножички. „Говорила съм с толкова много хора, които искат да имат метална татуировка в златист цвят”, казва тя. Макар че се чуди дали електрониката, залепнала на повърхността на нечия кожа, някога би могла да се счита за татуировка, татуистката подчертава творческите възможности, които би донесла такава технология.
Нюел си представя да създава татуировки, които са практически невидими, докато не бъдат включени. Това би могло да се хареса на хора, които работят в индустрии, където татуирането е нежелано или дори забранено.
Това биха били интересни татуировки, защото теоретично е възможно да се използват и като диагностично средство. Излъчващите светлина татуировки могат да излъчват светлина не само навън, към околните хора, но и навътре, към самото тяло. Проф. Наншу Лу от Тексаския университет в Остин и колегите му смятат, че това е отлична възможност.
„Светлината, в зависимост от дължината на вълната, е в състояние да проникне през кожата, в тъканта, в кръвоносния съд”, казва тя. Чрез измерване на количеството светлина, което се отразява обратно от телесната тъкан, е възможно да се изчисли количеството на кръвния поток или обема на хемоглобина, например.
Оксиметрите, често прикрепени чрез щипка за пръсти към пръстите на пациентите, особено на наблюдаваните в Covid-болниците, работят точно на този принцип. Те правят същото, само че са много по-обемисти.
Проф. Лу си има своето „артистично” виждане за нещата. Тя се интересува не само от медицински приложения. Предполага, че бъдещите електронни татуировки могат да светят, за да разкрият кога сърцето на някого бие по-учестено. Това може да направи срещите с потенциални партньори много по-интересни.
„Можете директно да видите кой джентълмен или дама имат повишен пулс, когато говорят с вас”, казва тя. Смята, че е нещо, което не би имала нищо против да използва върху себе си.
Разбира се, не бива да се подценяват и потенциалните опасности. Съществува възможността електронните татуировки да бъдат използвани за събиране на данни за човека – данни, които след това да бъдат предадени на други устройства, дори хакнати и продадени.